and cried and cried and cried and cried...

животните изпаднали в паника са противни. същото е и с хората. обаче хората си имат цели два вида паника, грубо казано. една изящно-мускулеста антилопа изпада в ужас, преселедвана от някой хищник. физическа заплаха. а бедния човешки индивид има предоставената възможност да изглежда по онзи крайно неприятен начин поради ментална (параноична) паника и отново тази предхождаща физическото му изличаване. гадно. за това си имаме обоняние тънко, с чиято помощ усещаме тези с умствено (донякъде и от социума) предизвиканата у себе си гнус, и бягаме. някоя и друга дума - може, но повече не. обезверяването може би е заразно. нека се обградим с, на повърхността поне, "доволни", движещи се по пътечката си човечета. по-лесно е, определено. пък и в името на естетиката... обаче това не предполага ли зараждането на една порочност на повторението, ако затънеш в твърде гъсто блато? завинаги оставаш там и най-много да получиш някой фекалия свише?