дишам
плача
от каверните си тайничко кървя
бягам
хуля те, дори
и все ме връщаш
опитвам се да се изгубя в твоите тълпи
и така да спра да съществувам
опитвам кът за мъничко покой да съзра във тялото ти
а как го криеш ти
мразя те
обичам те
обаче можеш без мен, нали?
4 comments:
very cool.
разплаква ме.
разпада ме.
тя може без нас.
ние?
ние
не ще да бъдем ние
щом ни откъснат от песъчливата и почва
накъде си без онези светещи квадратчета отсреща?
ще има ли парче от теб въобще?
recital
Post a Comment