
дишам

плача

от каверните си тайничко кървя

бягам

хуля те, дори

и все ме връщаш

опитвам се да се изгубя в твоите тълпи

и така да спра да съществувам

опитвам кът за мъничко покой да съзра във тялото ти

а как го криеш ти

мразя те

обичам те

обаче можеш без мен, нали?
4 comments:
very cool.
разплаква ме.
разпада ме.
тя може без нас.
ние?
ние
не ще да бъдем ние
щом ни откъснат от песъчливата и почва
накъде си без онези светещи квадратчета отсреща?
ще има ли парче от теб въобще?
recital
Post a Comment