Wednesday 6 August 2008

domina sofia


дишам


плача


от каверните си тайничко кървя


бягам


хуля те, дори


и все ме връщаш


опитвам се да се изгубя в твоите тълпи


и така да спра да съществувам


опитвам кът за мъничко покой да съзра във тялото ти


а как го криеш ти


мразя те


обичам те


обаче можеш без мен, нали?

4 comments:

Anonymous said...

very cool.

shentov said...

разплаква ме.
разпада ме.
тя може без нас.
ние?

faking suicide for applause said...

ние
не ще да бъдем ние
щом ни откъснат от песъчливата и почва
накъде си без онези светещи квадратчета отсреща?
ще има ли парче от теб въобще?

Anonymous said...

recital