в стаята да разбъркаме,
ела
мълчанието ми с твоите думи
празната си обич изливам
беззвучно
в кладенец неразбираем
по тъмно
ала дъното не връща звук
кладенецът не е усетил
неадекватно
навън е бурно с остра чистота
далеч, далеч
ако не е мътен блясъкът на прозрачната преграда
искам да разбия,
а всеки миг фанатично я градя
1 comment:
Жестоко е това.
Post a Comment