врабче

по-лесно е
да, толкова
по-лесно

че чак
се стряскам

не ми е
вече
тайна

завинаги дете

поисках
да остана
след
вечно
преждевременно
съзряване

по-лесно е
да, толкова
по-лесно

тежките
желания-предричания
за красив
живот
да са
абстракция

завинаги

ме скрий
у теб
дълбоко
да ме
пазиш
от мене си
и от света

тъмно 
ми е 
гол
и липсващ
сам
сега

дишали сме
въздуха
убивали
телата си
спасявали
останки
сред мъглата
съешавали
кръвта си

мозъчната ми кора
просветва с
множество
сигнали
че обичаме се
&
тръпки
плъзват
като телефонни жици
кратко
спиране
забравил съм да дишам

и после се
оказва
че сънувам
само
близостта
открадната

вече
няма
капка
реципрочност

всеки
сам
затворен
в стъкленото топче

несъбуждане

първата цигара

на балкона

в сняг

до необлечените глезени - 

в миг 

си пожелава

цялото ми

невротично същество 

да падне

бездиханно 

точно тук

усещаш как

се дематериализирам

с минимален звук

в асансьора

запалката прищраква - 

езикът иска

да се устреми 

да го погали 

и почувства

отново 

толкова 

интимно

почти 

единствено достатъчен 

и свой

e612869

празна-пълна
главата е
моят ад

рисувам
така неумело
живот

страшни сте
знаеш ли
с желания
и намерения
преливащи
и не, разбирам ви
не, не
успявам

някога
беше
така просто

малко
с болка и
терзания
същите
отдалеч
вкусени
потопени
в топла плазма

вина

и страх
пред майка ти
пред утрото
просто
бях отстрани
в бягството
просто
обичах
и плачех

и просто
ставах на капсула
бледа
пред теб
след
кръвта и целувката
заглаждах чаршафите
на ума си
за да се
шмугна
на топло

точно
сега

живот

тя каза :

'живтотът не е

по-хубав

без тези лайна.

той е просто различен.'

не искам

това

ебете се

с всички тези

неща

не искам

да марширувам

по улици

с конкретната цел

не искам

работа, семейство

и ден след ден

борба

с черното

в мен

стая

четири татами

равна черта

на емоции

тежки

бас линии

по невроните

насаме

с всепоглъща

топлина

от вселенската

доброта

рисувам я

неумело

и затварям

с линия

себе си

завинаги

там

в закъснялата есен
за малко избягвам
от вечния студ

в бомбетата
вятъра блъска
късове
син-бял найлон
[мартенса си го купих
като 'е'дно малко и голямото, срещата - пак там']

и няма как
аз се сещам
за факлутета
припрян
и неловките срещи
на журналист
с носовете сърбящи
и неизмитата кръв
едно сладоледче
за двама
поставените
в страни от света

никак не е лошо
полвинката
риво
топлината
и си забравяш
главата

не ни е
срам
ни най-малко
сънародници дарги
в съучастие сме
за цялата врява
'изгубено поколение'
изпуснали времето
на всеки ъгъл
с различно лице

всички
сте твърде далече
от моето
'тук и сега'
вървите
наляво-надясно
надолу-нагоре
напред
надалеч
от света

аз стоя
в липсата
на мъничко вкъщи
над купата
с кекс от севетулки
и той чака вас
безвъзвратно отминали
остатъци от
моята топлина

само в тези
моменти
бях истински
раздавайки
тънички късове
мен
с чувството че
си струвам
с липсата
плаха усмивка
сивото на града

а сънят ми
ми казва
че трябва да дишам
да служа на тялото
да убия ума
капулирайки
недоволсвтото
в перловец
да го топя

гардероб

подреждам си
стаята

като за последно
правих го
бе крайно време
крайно
ядосано
и притеснено
ритуално се
надъхах
с директния сигнал
за неебателност
в системата

сега е
просто
скука

по рафтовете
доказателства
за малкото спасение
са
остарели, мръсни

вечни

плика
с хапчетата
е набутан по-навътре
а панталоните ми
с кръвта ти
са завинаги
излишни

дано не се
наложи
да продавам
мъртво-звездно
днк
посмъртно

малка

тя е толкова нежна
и толкоз порастнала

като дете
пред играчките
се връща
по спомени
в блатото

забравена
кръвта по чорапите
е самотната пролет
когато за две седмици
се опитваше
да се цели в краката си

в джобовете
оказва се
спотаен
призрачен арсенал
твърде практичен
от типа
'готов съм на всичко'

тя е толкова малка
с нуждата
от твоя закрила

на улиците
в града си
вика
в очите на другите
срамните спомени

тя е толкова
малка

и силна
макар и
без
теб

риза

сложих
ризата
твоята

топло
и малки завръщания
във дните
на моята лудост

в този друг
град
и вселена
на сенките
и студа/жегата

експериментирах
със себе си
опитвах се
с другите

[тримата на леглото, после : двама по двама поред]

започнах
от най-силната
интоксикация
за да завърша
с чисто разширеното
съзнание

те ме помнят
с лошо
вие
с добро? 
аз
помня
вече нямам тяло

емпатия /
апатия

празни
привидно - не

устите
защо си отваряте
душите -
заставяте

докато не
развилнее
косите си
красивото отчуждение

залива
измамно
блага вълна

братя
изплъзнахме ли се?

липсва ми
как се разбираме
или не
без думи

опрости
всичко
забрави
всичко

безпрекословното
кръвно
познаване

умората
на войните непризнати
на дълбоките фронтове
във вечните окопи

по-зле е
от първата световна
герои
мои

гладът е
тук
умората

дори не
ни е страх

капацитет в
неналичие

мислим си
че няма
истина
зад наречено
красивото
емпатия

механичното движение
в калта
покрити с нея
фина
твърдата кора
че чак отвътре

всичко е
инстинкт
отдавна закърнял

не помним
вече
лицето
на момичето любимо
[телата само помнят остатъци от вкусното]

герои
или
просто
скоти?

сама

спри
постоянните вливания
на невинни илюзии
(по-лоши са от смъртта).

кога
ще престанеш
да бъдеш
уред
на чужди желания,
потребности
и лайна?

сама.


ти ще бъдеш.


вечно.


сама. 

това са
само
ситуации -
открадната,
изпросена
топлота.

кълбото
от неизживени
емоции
се разплита
без
да заплащат цена.

никога.


няма. 


да бъдеш. 


жена. 

едно
бледо подобие
на това
което
всеки мечтае.

не си. 


не си. 


муза. 

не си. 


ти. 


не си. 

тази която
осмисля.

не си :
хубава, жива,
добра.

ти фабрикуваш
лъжливите
спомени
всяка вечер

сама.

никога
не е имало
някой

онзи в съня.

него го няма.
нямаше.
няма да има.

сама.

глупава,
слаба,
отминала,
никога
не била.

дали ме е яд?

не,
просто искам
да можех да плача
да го излея,
да изродя

невяроното
бреме
на
'любовта'

човече,
смея се
плача

сега

искат от мене,
разбираш ли
да опиша
малките спусъци
създадени
в ядрото
на клетката,
напоявани
през годините
с толкова пот
и тъга

мен ме
има
от тридесет и шест
месеца
на тази земя

това е летоброенето
за моята детска глава

всичко е
копче
всяко
премигване
активира
импулс
по аксоните
и аз се
разсмивам
не мога
да плача
веч над това

няма
места
музика
филми
неща
аз се сещам
обдишвам
пия мъгла

нима ще се правя
че тук
не съм
нивга била?

късове
спомени
флешбек :
светкавица
облак
лъчи
студ
жега
радост
нега
уплах
топличко
мокро
снега

аз съм
спомен
аз съм
минало
аз съм
така

така
съм създадена
така съм
приспивала
така

не ме питай
няма да спра

със всяка крачка
и вдишване
ще си спомням,
изживявайки
всяка стрела
през тялото
на града

преди това
нямаше
нищо :
само раздиращи
дробовете
утрини
на неумолимата
самота

сега са
живи картини
и сенки от минало

сега са
грешки&разкаяние

сега са
раздирани с вик телеса

аз няма да
върна
аз няма
да стана това
но аз няма
да променя
не ще го изтрия
не ще го простя

ще заспивам
със стиснати плаци
ще питам
някого горе
дали има
капчица
смисъл
в това

не мога
да спя
без да живея
напрегнатото
от другата ми страна

не се гаси
туй що не гасне
не се запълва
изконната празнина

не си отива
с пускане
на водата
в тоалетната
тази предначертана
борба

малките
шеги
на 'съдбата' :

откраднах си
цигарата
време
сутринта,
за да
раздухам
гадната
пост-сънна
мъгла
в тая
глава

свалям очи
от на булеварда
кръвпотока
само за миг,
и те виждам
[странно помахване от двете страни]
по навик ли
гледаш нагоре
все още
когато
минаваш отсам?
правя го
макар и да знам,
че е място на спомени,
а тебе те няма,
няма те вече.
няма те там

и това е
в събуждането
на новият ден
след тази
мърмореща
тихичко
вечер
на джаза по радиото
в полу-тъмната стая
неволно
изляла
редици
от спомени
за едни
притихнали вечери
в стрелбище
със джазово радио
и споделена
мъгла

леглото 

е празно,

стаята също

котката -

мъртва

и всичко говори, 

че никой 

не помни

транспорт на спомени

возя се.
тремори.
задуха.
возя се
пак.

трамваят -
цял един
живот
спомени.

1ца

на тази спирка :
времената
метър и дваесе,
китарата,
която за всички бе
най-малкото
виолончело.
по-нататък :
няколкото ходения
до онези от лозенец,
срещите на четиринайста,
мъртъв студ
и чакане.
измих тротоарът
с лексотановата
празнота.

7ца

от училище до вкъщи
или обратното
или
може пък
въобще не се е случвало, м?
после :
от горната
сутрин
и като стигнем
баш ндк
позвъняването
вече се случва
след 'осем минути'
ще 'пием голямо'
на малките пет.

(пакетите
мелник
в градинката)

204

сняг
толкова рано
в недените утрини
пълзене
към плиска
и обратно :
моите вкоченили се пръсти
преди чашата чай.

9ка

е винаги по раковска
толкова возения
със детска количка...
и още почти толкова
шумни отвътре
притихнали утрини
(всички вдовици в тролея резонираха с моята мръсна обвивка)
с посока
към сдс-то
за да прехвърля
теглото
върху
10ката
и тоя безумен
квартал
тогава символ на
облекчение

всичко
са само
изфабрикувани
спомени

винаги
по заледените жици
ще тече не ток,
а вина.

a-aa

пускай си
велвет ъндърграунд
знаеш точно
кои са двете песни
и си спомни
за оня безумен
лайв
когато
той те заби в земята
пееше я
само точно
за теб
[дали затова и те изчука после?]

това са дните
в които :

те
са хипер
чувствителни
подушват потта ми
и звънят
със смешните
предложения
идеални
за тази болна душа

попиваш влагата
на изненадания студ
това си ти?
не, не, не
не си?
подменяш се
със всяко
ново утро
или
просто тъй се
извиняваш?

грешката
в голямата машина
тихо въплащаваш

нима не си им нужен?
такъв какъвто си
рисунаката
на тайните мечти
относно
мекото пропадане
във черно...

вземи ме

влажният мрак
се спуска още денем

вземи ме
една
сянка жълтопръста

ела, вземи ме
една
ялова кучка

вземи ме, вземи
една
окаляна личност

ела, погълни
една
болка безлична

вземи, разбери
една
жалка душа
която копнее
да чуе
'да, теб пожелавам да разбера'

окт.

есента дойде
чука по прозореца
със сълзите, които
не успях
да родя

крия се в стаята
с идеята да си прережа вените...

не, излъгах
искам да избягам от смъртта

сенките в ъглите
ми се усмихват
тайно

тя е навсякъде
дебнеща
неумолима
в своето изчакване

аз искам просто
да вървя
ръка в ръка със нея
да се връщам
по малко във утробата
с всяко едно деление
по-хербаризирана

и  ще знам
ще имам силата
контрол
с няколко капки
коцентриран разтвор
когато ми писне
да дишам
по топлия начин
да слея
съществото си
в прегръдка
със нея

12:40

сега е моментът,
в който
само желая да се разтворя,
да вкусиш
влажната ми сърцевина.

просто ела.

прочети по ръцете ми,
по издълбаните линии
и малките точки.
визуализирай за себе си
моите мънички пътища,
преломните ми падения,
в неосъзнатата (уж)
хлъзгава
бездна
на един,
вписан е в протокола
изчезнал живот.

лято

лятото за мен е
тъжен сезон
живите
очи на момичетата
блестящи
в усмивка момчета
а аз не съм там
не съм там
наистина
с тях

за сълзите

'всичките ми сълзи са само капка в океана от страдание
всичките ти сълзи са само капка в океана от страдание
всичките ни сълзи са само капка в океана от страдание'


освен в ония мигове
когато
сме се свили
в (нито) миналото-бъдеще...
в капсулирано усещане 
за облекчение, 
безсилие. 


някога били.


не ми го казвай, 
аз не чувствам.
нося се 
на сала
сам сама. 


някога ще дойдеш ли 
до мен
да плачеш за себе си 
да плача за мене си
и теб
да потъна 
най-сетне 
в океан на сълзи?

няма ме
в стегнатите ви малки картинки,
оставам отзад,
в мръсния спомен,
в потна тъга.

заслужавам
защо ли роптая,
защо ли тъжа?

изтрито
в бяло поле.

прости ми,
забравям
и пускам писмата си
с черно стенание,
в нашето малко студено море.

пристегнато
подувам се
кървя отвсякъде
изплащам своето лекуване

унижение

толкова станах пошъл
тъканите
по забравеното ми тяло
се бавно ли бавно
рушат

[некрозанекрозанекроза]

[декубитус]

заслужавам
настървеното сгъстеното зло
пипалата си извечно да
тъпче
във всяко мое отверстие
да ме удави в кървава слуз

[оплодимесдететомисмърт]

по
една
дума
на
ред.

по
една
дума
на
ред!

изречението - на седмица.
кратък диалог - месец.

толкова можеш
за толкова имаш сили
останалото се трупа
и наслоява
по на артериите стените
докато
в светъл ден
те задуши.

когато си
толкова малък
и незначителен

когато си
грозен
и 'непочтителен'

когато се
скриваш
в сълзите си

когато
изпразнен
умираш в мечтите си

тогава си
просто страхливец
един такъв
потопен в сгрешена романтика
така безполезен
вреден за 'моето хубаво чедо'
егоист неприличен

простете ми
липсват ми силите
да бъда красив и различен

рд

на деня в който 
роден си бил
не дават ли
да върнеш себе си
оттам отдето идеш? 


18 
с тест в кенефа в ръката 


19
със студ в системата
пожар в душата
пари в ръката
и отврова за
обичаното
болно нещо


20
самичък
скрит
забравен
уплашен
разделен
лекуван


21
премръзнал с надежди без реализация
познай къде...?




                                                                                                                                                                                      mcd, 20:32, 24.02.'11

24.02

пак в кръговрата
на веченото празно
страх ме е
че съм отново
воденичният камък
макар и на чужда глава

нищо не мога
и нищо не знам
никой не ме иска
и никой вече не помни
какво е това срам

влача си греховете
и спирам до там
пораствам
старея
само с идея
на топло
в утробата
да бъда пак там

easy way

the easy way

i want it 

for there shalt be

no mo(u)rnings 

freezing - hot wave

for there shalt be 

no dead end 

life

so called

the easy way 

as i precive it

nothingness indulged 

warmness 

self-induced 

the easy way

no ideas for tomorrow

no pain which lasts 

more than the time

to call the right one 

the easy way

for i shalt 

always be

that useless scumbag me

                                                                                                                              23.02.2011

и+м

недейте
защо
защо го правите?
не ме ревнувайте.
такова зло да съм,
не вярвам.
просто не.
трябва ли
да ме подтикнете
да ходя
в кишавия студ
с едно отчаяно дете,
и 5 кубика
пак директно във системата,
от най-токсичната отрова,
защото
толкова неща разбрахме,
че страхът ни
тласка
към една вселена
с оголени неврони,
плуващи в изконен ужас.

и притеснявам се
за теб,
момче,
от сила изтъкано,
с детерминираното ежедневие
макар от обич обграден.
а ти дори сега си силен,
умен и красив,
чаровен.
недей се губи
по трасето вечно.

крия капчици вина
към теб.