24.02

пак в кръговрата
на веченото празно
страх ме е
че съм отново
воденичният камък
макар и на чужда глава

нищо не мога
и нищо не знам
никой не ме иска
и никой вече не помни
какво е това срам

влача си греховете
и спирам до там
пораствам
старея
само с идея
на топло
в утробата
да бъда пак там