[[ faking suicide for applause ]]

в закъснялата есен
за малко избягвам
от вечния студ

в бомбетата
вятъра блъска
късове
син-бял найлон
[мартенса си го купих
като 'е'дно малко и голямото, срещата - пак там']

и няма как
аз се сещам
за факлутета
припрян
и неловките срещи
на журналист
с носовете сърбящи
и неизмитата кръв
едно сладоледче
за двама
поставените
в страни от света

никак не е лошо
полвинката
риво
топлината
и си забравяш
главата

не ни е
срам
ни най-малко
сънародници дарги
в съучастие сме
за цялата врява
'изгубено поколение'
изпуснали времето
на всеки ъгъл
с различно лице