[[ faking suicide for applause ]]

умората
на войните непризнати
на дълбоките фронтове
във вечните окопи

по-зле е
от първата световна
герои
мои

гладът е
тук
умората

дори не
ни е страх

капацитет в
неналичие

мислим си
че няма
истина
зад наречено
красивото
емпатия

механичното движение
в калта
покрити с нея
фина
твърдата кора
че чак отвътре

всичко е
инстинкт
отдавна закърнял

не помним
вече
лицето
на момичето любимо
[телата само помнят остатъци от вкусното]

герои
или
просто
скоти?