дишали сме
въздуха
убивали
телата си
спасявали
останки
сред мъглата
съешавали
кръвта си
мозъчната ми кора
просветва с
множество
сигнали
че обичаме се
&
тръпки
плъзват
като телефонни жици
кратко
спиране
забравил съм да дишам
и после се
оказва
че сънувам
само
близостта
открадната
вече
няма
капка
реципрочност
всеки
сам
затворен
в стъкленото топче
Thursday, 22 December 2011
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment