e612869

празна-пълна
главата е
моят ад

рисувам
така неумело
живот

страшни сте
знаеш ли
с желания
и намерения
преливащи
и не, разбирам ви
не, не
успявам

някога
беше
така просто

малко
с болка и
терзания
същите
отдалеч
вкусени
потопени
в топла плазма

вина

и страх
пред майка ти
пред утрото
просто
бях отстрани
в бягството
просто
обичах
и плачех

и просто
ставах на капсула
бледа
пред теб
след
кръвта и целувката
заглаждах чаршафите
на ума си
за да се
шмугна
на топло

точно
сега