всички
сте твърде далече
от моето
'тук и сега'
вървите
наляво-надясно
надолу-нагоре
напред
надалеч
от света

аз стоя
в липсата
на мъничко вкъщи
над купата
с кекс от севетулки
и той чака вас
безвъзвратно отминали
остатъци от
моята топлина

само в тези
моменти
бях истински
раздавайки
тънички късове
мен
с чувството че
си струвам
с липсата
плаха усмивка
сивото на града

а сънят ми
ми казва
че трябва да дишам
да служа на тялото
да убия ума
капулирайки
недоволсвтото
в перловец
да го топя

гардероб

подреждам си
стаята

като за последно
правих го
бе крайно време
крайно
ядосано
и притеснено
ритуално се
надъхах
с директния сигнал
за неебателност
в системата

сега е
просто
скука

по рафтовете
доказателства
за малкото спасение
са
остарели, мръсни

вечни

плика
с хапчетата
е набутан по-навътре
а панталоните ми
с кръвта ти
са завинаги
излишни

дано не се
наложи
да продавам
мъртво-звездно
днк
посмъртно

малка

тя е толкова нежна
и толкоз порастнала

като дете
пред играчките
се връща
по спомени
в блатото

забравена
кръвта по чорапите
е самотната пролет
когато за две седмици
се опитваше
да се цели в краката си

в джобовете
оказва се
спотаен
призрачен арсенал
твърде практичен
от типа
'готов съм на всичко'

тя е толкова малка
с нуждата
от твоя закрила

на улиците
в града си
вика
в очите на другите
срамните спомени

тя е толкова
малка

и силна
макар и
без
теб

риза

сложих
ризата
твоята

топло
и малки завръщания
във дните
на моята лудост

в този друг
град
и вселена
на сенките
и студа/жегата

експериментирах
със себе си
опитвах се
с другите

[тримата на леглото, после : двама по двама поред]

започнах
от най-силната
интоксикация
за да завърша
с чисто разширеното
съзнание

те ме помнят
с лошо
вие
с добро? 
аз
помня
вече нямам тяло

емпатия /
апатия

празни
привидно - не

устите
защо си отваряте
душите -
заставяте

докато не
развилнее
косите си
красивото отчуждение

залива
измамно
блага вълна

братя
изплъзнахме ли се?

липсва ми
как се разбираме
или не
без думи

опрости
всичко
забрави
всичко

безпрекословното
кръвно
познаване

умората
на войните непризнати
на дълбоките фронтове
във вечните окопи

по-зле е
от първата световна
герои
мои

гладът е
тук
умората

дори не
ни е страх

капацитет в
неналичие

мислим си
че няма
истина
зад наречено
красивото
емпатия

механичното движение
в калта
покрити с нея
фина
твърдата кора
че чак отвътре

всичко е
инстинкт
отдавна закърнял

не помним
вече
лицето
на момичето любимо
[телата само помнят остатъци от вкусното]

герои
или
просто
скоти?

сама

спри
постоянните вливания
на невинни илюзии
(по-лоши са от смъртта).

кога
ще престанеш
да бъдеш
уред
на чужди желания,
потребности
и лайна?

сама.


ти ще бъдеш.


вечно.


сама. 

това са
само
ситуации -
открадната,
изпросена
топлота.

кълбото
от неизживени
емоции
се разплита
без
да заплащат цена.

никога.


няма. 


да бъдеш. 


жена. 

едно
бледо подобие
на това
което
всеки мечтае.

не си. 


не си. 


муза. 

не си. 


ти. 


не си. 

тази която
осмисля.

не си :
хубава, жива,
добра.

ти фабрикуваш
лъжливите
спомени
всяка вечер

сама.

никога
не е имало
някой

онзи в съня.

него го няма.
нямаше.
няма да има.

сама.

глупава,
слаба,
отминала,
никога
не била.

дали ме е яд?

не,
просто искам
да можех да плача
да го излея,
да изродя

невяроното
бреме
на
'любовта'

човече,
смея се
плача

сега

искат от мене,
разбираш ли
да опиша
малките спусъци
създадени
в ядрото
на клетката,
напоявани
през годините
с толкова пот
и тъга

мен ме
има
от тридесет и шест
месеца
на тази земя

това е летоброенето
за моята детска глава

всичко е
копче
всяко
премигване
активира
импулс
по аксоните
и аз се
разсмивам
не мога
да плача
веч над това

няма
места
музика
филми
неща
аз се сещам
обдишвам
пия мъгла

нима ще се правя
че тук
не съм
нивга била?

късове
спомени
флешбек :
светкавица
облак
лъчи
студ
жега
радост
нега
уплах
топличко
мокро
снега

аз съм
спомен
аз съм
минало
аз съм
така

така
съм създадена
така съм
приспивала
така

не ме питай
няма да спра

със всяка крачка
и вдишване
ще си спомням,
изживявайки
всяка стрела
през тялото
на града

преди това
нямаше
нищо :
само раздиращи
дробовете
утрини
на неумолимата
самота

сега са
живи картини
и сенки от минало

сега са
грешки&разкаяние

сега са
раздирани с вик телеса

аз няма да
върна
аз няма
да стана това
но аз няма
да променя
не ще го изтрия
не ще го простя

ще заспивам
със стиснати плаци
ще питам
някого горе
дали има
капчица
смисъл
в това

не мога
да спя
без да живея
напрегнатото
от другата ми страна

не се гаси
туй що не гасне
не се запълва
изконната празнина

не си отива
с пускане
на водата
в тоалетната
тази предначертана
борба

малките
шеги
на 'съдбата' :

откраднах си
цигарата
време
сутринта,
за да
раздухам
гадната
пост-сънна
мъгла
в тая
глава

свалям очи
от на булеварда
кръвпотока
само за миг,
и те виждам
[странно помахване от двете страни]
по навик ли
гледаш нагоре
все още
когато
минаваш отсам?
правя го
макар и да знам,
че е място на спомени,
а тебе те няма,
няма те вече.
няма те там

и това е
в събуждането
на новият ден
след тази
мърмореща
тихичко
вечер
на джаза по радиото
в полу-тъмната стая
неволно
изляла
редици
от спомени
за едни
притихнали вечери
в стрелбище
със джазово радио
и споделена
мъгла

леглото 

е празно,

стаята също

котката -

мъртва

и всичко говори, 

че никой 

не помни

транспорт на спомени

возя се.
тремори.
задуха.
возя се
пак.

трамваят -
цял един
живот
спомени.

1ца

на тази спирка :
времената
метър и дваесе,
китарата,
която за всички бе
най-малкото
виолончело.
по-нататък :
няколкото ходения
до онези от лозенец,
срещите на четиринайста,
мъртъв студ
и чакане.
измих тротоарът
с лексотановата
празнота.

7ца

от училище до вкъщи
или обратното
или
може пък
въобще не се е случвало, м?
после :
от горната
сутрин
и като стигнем
баш ндк
позвъняването
вече се случва
след 'осем минути'
ще 'пием голямо'
на малките пет.

(пакетите
мелник
в градинката)

204

сняг
толкова рано
в недените утрини
пълзене
към плиска
и обратно :
моите вкоченили се пръсти
преди чашата чай.

9ка

е винаги по раковска
толкова возения
със детска количка...
и още почти толкова
шумни отвътре
притихнали утрини
(всички вдовици в тролея резонираха с моята мръсна обвивка)
с посока
към сдс-то
за да прехвърля
теглото
върху
10ката
и тоя безумен
квартал
тогава символ на
облекчение

всичко
са само
изфабрикувани
спомени

винаги
по заледените жици
ще тече не ток,
а вина.

a-aa

пускай си
велвет ъндърграунд
знаеш точно
кои са двете песни
и си спомни
за оня безумен
лайв
когато
той те заби в земята
пееше я
само точно
за теб
[дали затова и те изчука после?]

това са дните
в които :

те
са хипер
чувствителни
подушват потта ми
и звънят
със смешните
предложения
идеални
за тази болна душа

попиваш влагата
на изненадания студ
това си ти?
не, не, не
не си?
подменяш се
със всяко
ново утро
или
просто тъй се
извиняваш?

грешката
в голямата машина
тихо въплащаваш

нима не си им нужен?
такъв какъвто си
рисунаката
на тайните мечти
относно
мекото пропадане
във черно...

вземи ме

влажният мрак
се спуска още денем

вземи ме
една
сянка жълтопръста

ела, вземи ме
една
ялова кучка

вземи ме, вземи
една
окаляна личност

ела, погълни
една
болка безлична

вземи, разбери
една
жалка душа
която копнее
да чуе
'да, теб пожелавам да разбера'