въображаеми приятели
и нескончаеми разговори
само с тях
с тях
и дълги писма
проповеди
пазя истории
някой очакват да се направи че чува
за да изтлея и в идващите дни
а дотогава -
влакове, тетрадки, думи, самота
в пътуване - утроба на ноща

falos

edit:

очите си с песъчинки да напълня излязох
всекиму да бъде ясно защо изхвърлят лепкава слуз
в ниското между блокове вятъра не е страшен
за вас плачат разбрах
на мен ми хвърлят прах
пясък (попива водата във него добре)
прах от загиналите ви умове
власинки от несъществували мечти
ха, започнаха и тук да плачат
гъсти черни капки
нарядко
хвани, употреби ме
култивирана стихийо
и дума без да кажеш
убий във името на твоя тайна цел
изневиделица

domina sofia

дишам

плача

от каверните си тайничко кървя

бягам

хуля те, дори

и все ме връщаш

опитвам се да се изгубя в твоите тълпи

и така да спра да съществувам

опитвам кът за мъничко покой да съзра във тялото ти

а как го криеш ти

мразя те

обичам те

обаче можеш без мен, нали?

and cried and cried and cried and cried...

животните изпаднали в паника са противни. същото е и с хората. обаче хората си имат цели два вида паника, грубо казано. една изящно-мускулеста антилопа изпада в ужас, преселедвана от някой хищник. физическа заплаха. а бедния човешки индивид има предоставената възможност да изглежда по онзи крайно неприятен начин поради ментална (параноична) паника и отново тази предхождаща физическото му изличаване. гадно. за това си имаме обоняние тънко, с чиято помощ усещаме тези с умствено (донякъде и от социума) предизвиканата у себе си гнус, и бягаме. някоя и друга дума - може, но повече не. обезверяването може би е заразно. нека се обградим с, на повърхността поне, "доволни", движещи се по пътечката си човечета. по-лесно е, определено. пък и в името на естетиката... обаче това не предполага ли зараждането на една порочност на повторението, ако затънеш в твърде гъсто блато? завинаги оставаш там и най-много да получиш някой фекалия свише?

protect me from ravagement

изтривам се
избледнявам заедно със спомена и нуждата от мен
когато се обърнеш дървото го няма вече
когато няма кой да ме погледне не се случвам
няма да спра да дишам скоро
за това се моля някой да поплаче тайно

загърбено дърво
наблюдава топло светещите летни прозорци
помахайте, ще ви се радва
приближете го и нека бъде ваша маса
щом има изгода никой не протестира
осигури я за да се случиш

destroy

желая да съм актрисата в еxploitation филми.
искам да заснема snuff.

decomposure of my useless body following the decay of the naïve soul.

опит за дефекация в отчаяние

в един български град съзрях такси на име "инди кар". забавно. няма с кого да го споделя.
в поредното си пътуване с влак започнах една история. звучеше добре. смятах да я напиша в тетрадка. не можах във вярната си хартиена спътница. сега разбирам че и в тази тетрадка нямам да имам сили. снледващата стъпка на глупавият прогрес дано да е нещо в посока да мога да изливам мислите си думи направо като нервни трептения до някой от носителите. за да има чувството на измамно облекчение.
празно.
самотно.
липса.
нищо не се променя.
7.
7 месеца.
дръгливо коте да стана. да ме погали детенцето. да легна в топъл скут. да умра. умра. не се явява друг изход.
твърде много липси. липса на качества. лъпса на бъдеще. липса на Теб.
защо ли още все Теб те мисля?
какво е това?

сушени тестиси

явява се странник в съня ми
викам го аз
или
той сам идва?
едва познати, не ме измъчвай -
или изчезни или от плът и кръв ми удар нанеси
нека се слеят образите на желаното
(искам теб. искам теб. искам теб. само теб)
и нощния смутител
(дари ми две ръце, в чиито клещи да умра във радост)
а бягам, бягам и от двама ви
страхът е, че не ще дори посегнете към мен
няма

"""

разкъсвам се
наглостта ти няма никаква задръжка
не се сещаш за мен
не ме търсиш
не ти трябвам
само (все по-рядко) ми изливаш потоците от думи
и глупави емоции
периодично
никой не би ги излушал и не би им откликнал (за сега)
последен глупав, безволеви, жалък пристан
на безкрайни прищявки
надали си някога се сещал, че това са копия, шарпнели
забиващи се в остатъка от съществото ми
имаш ти :
любов;
вещи;
храна;
разбиране;
малки краткотрайни "цели";
"заетост" ако щеш
аз имам само :
неразбираемата обич към твоята лайняна личност ;
фотоапаратът ;
хляб ;
никому кому да кажа колко мразя ;
дупка-бъдеще зейнала ;
време, което ме убива, с това че не спира да е празно...
не искам да трябва години да се боря със това
ПОМОЩ, МАМКА МУ СТАРА.

they arent all beautiful

повява хлад за фини тръпки по тялото
под негов надслов ще мине лятото
защо е то за да минава?
нима е нужно да се преживява?
защо не свърши тук, сега празния ми ход
нима е нужно да познае ме земята като изгнил вече октопод?
струпеи по гърдите ми
гнойни кратери във влажнотата на гръдния ми кош
кръвта отказва все да циркулира и към пейката ме приковава
добре че мракът обезлюден ме обгръща
не ще види никой костите на ръб на строполяване
vale!
отплувам

перото ми ужасно скърца

не мога да се дистанцирам
вече ти се смея
виждам всеки недостатък
и за всеки поотделно плача
пак във мой си свят останах
всеки е толкова в страни
нима ще мога въпреки това да получа топъл жест?
твърде е непреодолимо това Въпреки
въпрос:
върни си ми чувала. навън ще спя?
забравям как да ви говоря

уповавам се на изображения на миловидни неща

Странен сън. Из дълбините на подсъзнанието ми (и не съвсем подъзнание) се случват "забранени" неща. Последното, което ми е нужно е попадане в ужасни, безпредметни блянове. Било то и намиращи се на съседната улица...хах Успешно успявам да съгреша по-дълбоко чрез подбора на музиката, която звучи в главата ми. Даже поражда съмнение дали искам още онова там в далечината, дето така силно го оплаквах като загуба.
Моментно разсейване ще да е туй. Не най-подходящото. Но поради твърдата невъзможност за случване може да е полезна алтернатива.
Желая когато след малко се потопя в познатата сумрачина на околността да се сблъскам с нещо, което да сложи край или нещо, което да постави така широко дискутираното "ново начало".