още се уча

или твърде много 

съм се научил 

априори 

в науката на света

обърнат кръста си

съм забучил

за да бъде възможно

все още 

да има за какво

наистина

да ми пука? 

направих ли те предаден?
не-оправдах
виденията за другата
истинска топлина?

аз бях малка
бях твърде красива
аз бях малка
бях вечно сама
виждах тесните точки в очите ти
потъвах в тяхната празнота
къпех се в болката
качвах я на плещите си редом до моята 
така и не можех
леко дори
до теб наистина да се приближа
не ме искаше
не ти бях в списъка с нужни неща
или...
просто няма значение нищо
тогава
сега

всичко обслужи ми нуждата
с мазут да полея
да замразя в точката на кипене
детето-врабче
да науча за мръсното&несправедливостта
хиляди грешки
актив да натрупам
срам
вина
кошмари
белези
срамвинакошмарибелези

все още се наводняват очите ми
спомням си мирисът
на онези места
и все пак, да знаеш
крача със бремето
дърпам нанякъде
загърбвам
обръщам
обгръщам нови неща
третирам си раната
и ставам жена

не повдигай клепачи
не допускай до себе си звук
избягвай усещания тактилни
за ароматите остани глух

всеки стимул е
копие
право във рани
безбройни
с разръфани краища
трансцедентално изпускащи слуз

застини в полусъществуване
докато по калцираните ти вени
бавно спре циркулацията на кръв

целият съм в индурации
и от плътта ми се излива
разпенена отровна кръв
гнойта ми е
пълнеж в главата

съвременният грешник
лишен от чумата
обречен на духовна смърт

'еρμῆς'

тялото ми гори
сърцевината ми ври
аз съм вестител
без още зададена цел

защото ме пращат
не от аркадия
а от модерен
умален вавилон
с име на мъдра жена
с болести тайно
разлагащи първо
плътта на ума

на лирата си
тепърва
надявам й струни
и чакам момента
във който
най-сетне ще чуете
смисълът зад гласа ми

ем па ти

емпатия
тя трябва да
попада
в списъци
на най-строга забрана
тя трябва да
бъде дълбоко
погребано-закопана

защото светлината си
как
как ще започнеш да
просекретираш
щом не можеш
не се спираш
отражение да ставаш
отражение да даваш
на мрачнините дълбоки
на лицата
на децата
изгубили посока

и ако има орис

твоята се казва

сламка за удавици

един след друг

която бързо

се разгражда изпепелена

когато локвата

на болката им

се окаже

нейде далеч отвъд

май има още много

да се тъпчеш

с помията наречена 'живот'

или пък май е

просто месец

твърде шибан месец

рожден за хилядите ти

стремежи

и искрени отдавания

докато

най-сетне

се несъбудиш

лишен от плът

оглозган до послено

от гладните

надушили

че си добър и тъп 

ангели
паднали
паднали сме
ангели

заспиваме с изгрева
експлоадиращ в олимп
ядро с боговете

дните делим
с цербер
до мътните води
вечно влажна
полепваща неотменима
тъма
и разказват ни как да дишаме
премазани в битката
с неумолимото битие
протегнати в отрицание
полумъртви ръце

baclo madness in march

намирам още

някак си

магично

кървави находки

в джоба си

а не напипвам

сили

вътре

да ги запаля

тя

кръвта ми

напомня ми

на мен

и на тях

напомня им

че мен ме има

*

камбаната

на оная

отцепническата църква

крещи на умряло

а е вече обяд

[там ли ходиха малките дилъри с майките си да палят свещите, докато ние припадаме нейде отазд?]

защото

моята орис

натикана в ъгъла

от люлеенето

в габа рецепторите

се киска

безсрамно

в лицето на демоните

свещениците

тея които продават ни смърт

на майка ти, курвата

на собствената ти плът

сега е моментът

да съешим

своите лудости

да оплетем пипалата си

с вас

които сте твърде далече

пускам ви в мен

засмуквам ви

за имплозия

съкровение

еба ви отзад

макар че ме оставяте

сам тук

на мих.

двама братя

празнота

и липсата на сън

огледах се

в очите ѝ

с разлетите зеници

и в себе си се свих

безумен

онемял

осиротял

о-ско-тя-ващ

в тази нощ

натискай си очите

вдлъбни ги

изпивай

челюстите ти

самички

се превръщат

в менгеме ръждясало

омекотено

в светлина

зелена

в ранна утринна мъгла

вече изплъзна се

спечеленото

с непогрешимо просветление

небивало

непожелано

авантюристично

отклонение във време

дишане

живот

и всичко нейде се стопява

в на унгарските полета

развиделяващата плът

вкусът не бяга само

от спомен

за древно-жизнена

изящна силуетна

светлина...

от онзи дъх

на потреперващите

в обожание

крехки парченца плът

блед портокал

и притеснена слива синя

в небето се сега събират

и ги присвоявам

за изобразяването на

картина – невъобразявана

зевсовата мълния

изконната мечта

тя възнася се

неусетно тъй-тъй

превръщайки се в

бодра

светла топлина

дори след 

безумства от залязващ свят

22.05.'12 04:32

in the shadow of (no) doubt

имаш всичко

от две разтреперани покрити с белези малки ръце

и всичко

от едно разтуптяно тъй много детско сърце

ярката приказка със

сол в раните

захар в усмивките

кръв в дните

топъл дъх пред гръдта розова еоска

каква поука

изплува

в очите ти?

пътищата са други

твърде различни

подобни наглед

в някой друг тъмен аспект,

но пожелаеш ли

черпи с пълни шепи

от самодивския извор

в непрогледния лес

стига насън да усетиш

че съградиш ли чешма

от единият ѝ чучур

ще се лее светла&сладка

животворната мед  

nqmat znachenie bukwite
symnqwal se
propytuwah kym promqnata
zagubil se
poteglih
za da zapochna da se pryskam
na kyscheta
i raztworq pak
po drug nacin
ili po sushtiq
wie ste tam
malki mrysni wylneniq
ot treti wid
hora sys swoi jiwot
izwor na wina


9:58, Jitna