забравям да дишам 

нарочно.

сред черни лица-

повехнали отдавнашни деца,

човекът ме пита :

'защо, бе момиче?'.

в очите ми обаче го пише -

останало е за мене 

само

това.

ваканция 

от липсата на цвят 

три дена 

външен живец - директно в системата 

и това дори е сиво-мъгливо

щом съм тук 

едва наполовина човек

слез долу 

реши

дали ще побегнеш след мен

нищото на април

не издържам да гледам
как всичко
върви ли, върви


студено

да пъхна ръката си
дълбоко в утробата ти
в юмрук
за вечното срастване
не просто да носим
петна от кръвта си по дрехите
вече има ги
следите на гените
залепнали по стените на вените

завишени чернодробни показатели
са на страниците на писмата ми
неподписани в пощата

нощем
се свивам
както тогава
усещаш ли някога
далечната топлина
ще пиша за нея

щом марки ми подарят

06.04

ще разбереш ли 

че понякога 

нуждая се

от глътка въздух? 

ще ми простиш ли

че понякога

за да не падна 

връщам се дълбоко ?

ще видиш ли

в слънчевите дни

усти по кожата 

създадени за да 

си спомня морно

че все още нещо има?

ще подадеш ли

без да ме осъдиш

инструментите в ръката 

и помогнеш ми да нарисувам 

още малко забранено слънце?

искам да те взема

на терасата в бургас

с цигарата, кафето

да нахраним котките с остатъците от вечеря

 

да те кача в дванайската

и в славейков

блок четирдесет и две

сладкото от мойто детство

да подирим в сенките

на входовете

 

да намерим начин

пак да се качим отгоре

на казиното

с вятър, дим

морето да поемем

както някога

когато

сам бях

с музика и думи

неизлезли от главата

пишех ти писма 

 

да пренощуваме

под вятъра,

затихващият плисък

до стената на корабостроителницата

да си опишем после сънищата

 

тогава ти ще ме познаеш

завинаги

вече

 

не съм

будя се,

но всъщност

оставам

там още

в циркадианския

вечен ритъм.

 

слязох

в кафявото долу .

бях и

горе на светло

най-чист,

предполагаемо

твърде спокоен.

 

а трябваше

да потърся

някъде по средата,

да погледна

в свежестта на водата,

дошла от небето

с мъдрост,

за точното отражение

на синята си душа.

 

грапаво грахче

скътано вътре

говори,

че съм лека принцеса

прозрачен

добър

пух

 

не трябва да слушам.

принцове няма за мен.

бавно и сигурно

следва да огрубея

и само в съня си

да виждам онази

мъничка

притеснено усмихната

фея.