не съм

будя се,

но всъщност

оставам

там още

в циркадианския

вечен ритъм.

 

слязох

в кафявото долу .

бях и

горе на светло

най-чист,

предполагаемо

твърде спокоен.

 

а трябваше

да потърся

някъде по средата,

да погледна

в свежестта на водата,

дошла от небето

с мъдрост,

за точното отражение

на синята си душа.

 

грапаво грахче

скътано вътре

говори,

че съм лека принцеса

прозрачен

добър

пух

 

не трябва да слушам.

принцове няма за мен.

бавно и сигурно

следва да огрубея

и само в съня си

да виждам онази

мъничка

притеснено усмихната

фея.