[[ faking suicide for applause ]]

искам да те взема

на терасата в бургас

с цигарата, кафето

да нахраним котките с остатъците от вечеря

 

да те кача в дванайската

и в славейков

блок четирдесет и две

сладкото от мойто детство

да подирим в сенките

на входовете

 

да намерим начин

пак да се качим отгоре

на казиното

с вятър, дим

морето да поемем

както някога

когато

сам бях

с музика и думи

неизлезли от главата

пишех ти писма 

 

да пренощуваме

под вятъра,

затихващият плисък

до стената на корабостроителницата

да си опишем после сънищата

 

тогава ти ще ме познаеш

завинаги

вече