нищото на април

не издържам да гледам
как всичко
върви ли, върви


студено

да пъхна ръката си
дълбоко в утробата ти
в юмрук
за вечното срастване
не просто да носим
петна от кръвта си по дрехите
вече има ги
следите на гените
залепнали по стените на вените

завишени чернодробни показатели
са на страниците на писмата ми
неподписани в пощата

нощем
се свивам
както тогава
усещаш ли някога
далечната топлина
ще пиша за нея

щом марки ми подарят

06.04