рд

на деня в който 
роден си бил
не дават ли
да върнеш себе си
оттам отдето идеш? 


18 
с тест в кенефа в ръката 


19
със студ в системата
пожар в душата
пари в ръката
и отврова за
обичаното
болно нещо


20
самичък
скрит
забравен
уплашен
разделен
лекуван


21
премръзнал с надежди без реализация
познай къде...?




                                                                                                                                                                                      mcd, 20:32, 24.02.'11

24.02

пак в кръговрата
на веченото празно
страх ме е
че съм отново
воденичният камък
макар и на чужда глава

нищо не мога
и нищо не знам
никой не ме иска
и никой вече не помни
какво е това срам

влача си греховете
и спирам до там
пораствам
старея
само с идея
на топло
в утробата
да бъда пак там

easy way

the easy way

i want it 

for there shalt be

no mo(u)rnings 

freezing - hot wave

for there shalt be 

no dead end 

life

so called

the easy way 

as i precive it

nothingness indulged 

warmness 

self-induced 

the easy way

no ideas for tomorrow

no pain which lasts 

more than the time

to call the right one 

the easy way

for i shalt 

always be

that useless scumbag me

                                                                                                                              23.02.2011

и+м

недейте
защо
защо го правите?
не ме ревнувайте.
такова зло да съм,
не вярвам.
просто не.
трябва ли
да ме подтикнете
да ходя
в кишавия студ
с едно отчаяно дете,
и 5 кубика
пак директно във системата,
от най-токсичната отрова,
защото
толкова неща разбрахме,
че страхът ни
тласка
към една вселена
с оголени неврони,
плуващи в изконен ужас.

и притеснявам се
за теб,
момче,
от сила изтъкано,
с детерминираното ежедневие
макар от обич обграден.
а ти дори сега си силен,
умен и красив,
чаровен.
недей се губи
по трасето вечно.

крия капчици вина
към теб.

по пътя на изкушението

и копеле
по какъв
начин
се подреждат
нещата
просто

по пътя на изкушението

някой те спира
толкова случайно
на другата планета
даже
и вече ти е в ръката
макар и с къси

а ти го мразиш
киселинно
по рефлекс
изливаш
тон стомашни сокове
в главата си

и после
колкото събираш сила
сам се малтретираш

усещаш в джоба
и вече
безумно
'почва
да ти се
повдига

но
но
но
нямаш избор
последен разговор
ще проведете
и ти ще му разкажеш всичко

1867 неща

                                                                     и искам 1867 неща

да ти кажа

да преведа пръстите ти

по ръбовете на белезите

подутините

страха



наследството ти

да приютя

[като добра малка жена]



отвъд

всичкото лошо

да отдам

всичкото сладко

у мен



и другото е без думи

...

тайна е цялото туй

а ти си мечта, от която е нужно да се лиша

пи

и аз съм тук
и също не
мъничък, треперещ
опитвам се
да дишам
простичко
без нищо
очите да отворя
затворя
не мисля
не го мога

трябва някой да
ми влее топла кръв

и знам че продължавате напред
ти
в нов живот
а други гледат влюбено назад
аз
просто толкова ми липсваш
объркани, че още
всичко е красиво
те
ме карат вътрешно да ставам на парчета

древен бог

стабилен искрящ олимпиецо,
свържи се с мен,
времето
напреднало е твърде много вече.
ако ще и на оня свят
(и боже, прости ми има ли те,
макар да не вярвам, че си там)
готов съм да стъпя,
само да няма вече
срам-
смален,
мразещ се,
че не мога
да възпра се,
миг топлота
налудно да търся.
(при палачите си, под кръста изправен, дори отивам и моля)


чист модерен древногръцки боже,
слей се с мен,
во веки.
да няма нивга студ,
кодиран вечно в ставите....

крачим
(винаги е нощ)
по навик подсмърчащи

отвъд
окена неудобство

пак
тук и сега
рамо до рамо
страх до страх
съм цял
единствено
на място

неотделимо
ми е в главата
неусетното
усещане за
пълнота

./.

между две сълзящи рани
нова/стара
между изтръпване и разтичане

истината е, че още съм там
и не знам
просто не знам
кога ще избяга далече
тялото фино
на леката ленена
трепкаща сведена
детска любов

в окото на бурята

и как да ти кажа,
как да овъздуша?
подари ми
последната нощ,
под сладката захар
във форма памук,
на снежната буря
в душата.
свързани под завивките
да треперим
под силата
на неизказаната
счупила ни вина.

сподели
още една нощ,
която никога не сме имали.
над тишината
ще бдя,
позволиш ли ми
за последно
от обичта си към тебе
да вдъхна.

24.10.'10

писмата
ще се трупат
неизпратени
при старите
ония
от тогава когато
още
дори не познавах вибрация от теб

гласовете
шепнат в зелена
ранноутринна
студена есен

'половин човек си вече
беше в кратка
пареща екслозия
за няколко дихания
прекрасно цял
половин човек си вече
не ще забравиш
не ще намериш заместител
ще бъдеш вечно сам'

а демони
покрити с пепел
шептят
'дори си грозно онемял'