след всичките удари оставт :

дупка в мекото топлото вътре

с разръфани краища

месеци наред плюе конците

сам не ще я съшия
сам не ще я измина

(дългата зима)

дупка в джоба ми
ловко създадена и без свян

всичко изтече

незначителни радости
незначителен мъничък аз

(пред вашия свят)

дупка във вселената с форма на
мен

ръцете ти жадно безкомпромисно съдират
докопват се във целия си блясък все едно до мен
но чакай, аз не съществувам

нощни изпитания
дневни малки ужаси
и присмеха на светещата жизненост

създаде ме, ей тъй, от каприз
красиви чеда са за да се къпят в светлината ти
така че
хвани ми гърлото, да свършваме!

празно
празно
мокро
преждевременен студ

фрагмент от писма неизпратени

...невидими приятелю,
убедена съм че нямаш никаква представа
с върха на пръстите да те докосна иска ми се
(когато не си бръснал лицето си дълго-дълго време)
дано не се разсърдиш
със средният пръст на дясната ръка
с другите бих могла да нараня
едва забележимо ще допра лице до страната ти
ще стана и
"благодаря"...

08.2008
бургас

въображаеми приятели
и нескончаеми разговори
само с тях
с тях
и дълги писма
проповеди
пазя истории
някой очакват да се направи че чува
за да изтлея и в идващите дни
а дотогава -
влакове, тетрадки, думи, самота
в пътуване - утроба на ноща

falos

edit:

очите си с песъчинки да напълня излязох
всекиму да бъде ясно защо изхвърлят лепкава слуз
в ниското между блокове вятъра не е страшен
за вас плачат разбрах
на мен ми хвърлят прах
пясък (попива водата във него добре)
прах от загиналите ви умове
власинки от несъществували мечти
ха, започнаха и тук да плачат
гъсти черни капки
нарядко
хвани, употреби ме
култивирана стихийо
и дума без да кажеш
убий във името на твоя тайна цел
изневиделица

domina sofia

дишам

плача

от каверните си тайничко кървя

бягам

хуля те, дори

и все ме връщаш

опитвам се да се изгубя в твоите тълпи

и така да спра да съществувам

опитвам кът за мъничко покой да съзра във тялото ти

а как го криеш ти

мразя те

обичам те

обаче можеш без мен, нали?

and cried and cried and cried and cried...

животните изпаднали в паника са противни. същото е и с хората. обаче хората си имат цели два вида паника, грубо казано. една изящно-мускулеста антилопа изпада в ужас, преселедвана от някой хищник. физическа заплаха. а бедния човешки индивид има предоставената възможност да изглежда по онзи крайно неприятен начин поради ментална (параноична) паника и отново тази предхождаща физическото му изличаване. гадно. за това си имаме обоняние тънко, с чиято помощ усещаме тези с умствено (донякъде и от социума) предизвиканата у себе си гнус, и бягаме. някоя и друга дума - може, но повече не. обезверяването може би е заразно. нека се обградим с, на повърхността поне, "доволни", движещи се по пътечката си човечета. по-лесно е, определено. пък и в името на естетиката... обаче това не предполага ли зараждането на една порочност на повторението, ако затънеш в твърде гъсто блато? завинаги оставаш там и най-много да получиш някой фекалия свише?

protect me from ravagement

изтривам се
избледнявам заедно със спомена и нуждата от мен
когато се обърнеш дървото го няма вече
когато няма кой да ме погледне не се случвам
няма да спра да дишам скоро
за това се моля някой да поплаче тайно

загърбено дърво
наблюдава топло светещите летни прозорци
помахайте, ще ви се радва
приближете го и нека бъде ваша маса
щом има изгода никой не протестира
осигури я за да се случиш

destroy

желая да съм актрисата в еxploitation филми.
искам да заснема snuff.

decomposure of my useless body following the decay of the naïve soul.

опит за дефекация в отчаяние

в един български град съзрях такси на име "инди кар". забавно. няма с кого да го споделя.
в поредното си пътуване с влак започнах една история. звучеше добре. смятах да я напиша в тетрадка. не можах във вярната си хартиена спътница. сега разбирам че и в тази тетрадка нямам да имам сили. снледващата стъпка на глупавият прогрес дано да е нещо в посока да мога да изливам мислите си думи направо като нервни трептения до някой от носителите. за да има чувството на измамно облекчение.
празно.
самотно.
липса.
нищо не се променя.
7.
7 месеца.
дръгливо коте да стана. да ме погали детенцето. да легна в топъл скут. да умра. умра. не се явява друг изход.
твърде много липси. липса на качества. лъпса на бъдеще. липса на Теб.
защо ли още все Теб те мисля?
какво е това?

сушени тестиси

явява се странник в съня ми
викам го аз
или
той сам идва?
едва познати, не ме измъчвай -
или изчезни или от плът и кръв ми удар нанеси
нека се слеят образите на желаното
(искам теб. искам теб. искам теб. само теб)
и нощния смутител
(дари ми две ръце, в чиито клещи да умра във радост)
а бягам, бягам и от двама ви
страхът е, че не ще дори посегнете към мен
няма