повярвай!

не вярва във себе си

красотата ти

отрича топлината си

светлината ти

прекрасното

осъзнава се чак

след окъпване в локва от кал

прекрасното

оценява се чак

след загубата на крайник и парчета от смисъла

или докато разпадне се сред трясъка цял

ти учиш се да вярваш във себе си

едва след сблъсък

със студеното небитие

не мисли

а повярвай

когато на прага дойде дете

и тихичко каже -

ти слънце си

огряващо цялото ми море