[[ faking suicide for applause ]]

танцувах сам танц с косата ѝ ледена

шамари удрях

по лицата на децата

посинели

с бездушен ужас полепнал по устата

плачех

хриптях

смазвах слепоочия в мръсни плочки

с отрова в кръвта ми непростима

изключвах се

оплитах се до безсъзнание във храстите

пропадах

давех се в греховете си

кошмари водеха до колапс

сиви дробовете ми

и мозъка - до пълен край

да дишам спирах

будех се

след интервенция насилна

сред зли лица човешки

и нищо не разбирах

не разбирах

път не намирах

бъдеще не бях и имал

но видях

че липсва светлина

във края на тунела

колкото и пъти да опитвах

никаква такава не съзрях

просто се потапяш с черно

и завиваш се с безкраен хлад

оставяш само спомен

в статистика без смисъл

без капка цвят

вече не тичам след нея

вече не ѝ посвещавам дните си

вече не мечтая само за прегръдката смъртта

вече 

просто искам понякога

да посрещам

със теб

нова свениливата светлина на деня