нов септември

отварям очи по инерция
за да се изправя пред сляпо петно.
не ми трябва тяло,
но за какво ми е дух-
блуждаеща празнота.
телефонът е мъртъв.
космос изпраща сигнали от минало-
старите-нови оферти
три-педесет пак
или пък как всички са чисти сега.
радвам се за това.
все пак още не зная как да вървя
и трябва ли
трябва ли
да се мъча да продължа.