моят личен сако

прост безсмислен зимен ден
там където
помня
в ефирен
летен ден
със замаяна глава
ви казах
думи за бъдещето
свое светло

сега
в час
на измръзнали
кристали
по изнурени крехки още
клепки
надрускахме се
тъй безсрамно
трима шибани лайнари
разтреперани
без свян
на детската площадка
сготвихме с мръсни пръсти
своето безсмъртие
за следващите няколко
празни думи
които няма смисъл
да се раждат помежду ни

създаваме разлигавените дупки
по телата си
в опит да изпълним
с нещото
неуловимо
душата
душата си

единият от нас
е истинска
отрепка
и когато ендрофини лудо запрепускат
не остава нищичко човешко в очите
с крясък и подскоци
ни смущава
ние
правим се
че още можем да сме като всички хора
пълни със срам
че целим се -
един добре обмислен публичен пърформънс

теб те няма
мен ме няма
сянка съм
с игла
до твои стари
избледнели леко
минали другари
спирам
лудият кипеж
който единствен ми отнема
страха от всяка
едва приета
малка глътка въздух
за да усетя
най-красивото
несекващо желание
да те обичам
клетка по клетка
грях по грях

довиждане, момчета
всичко крещи да борим
възпалена мозъчна кора
от прекомерен ужас
но се оттеглям
не ще се будя
ден за ден
за да успивам
демоните без очи
скривам се
между омразните стени
и много ще боли
за да съм там
в слънчева омара
калциран в калциран съд
съеднинени
по нов
наистина прекрасен път