ал

този строй в този вид
обречен е...

а режимът ми на
безпрекословно разпадане
от ден в ден
се претворява в нова
болест.
не исках бъдещето си да чупя
толкова брутално
за да родя
предполагаема
утопия за двама.

няма случване
и няма тегнещото "не".
непоносима топлина излъчва
идеята за общата надежда,
картината й в прости цветове.
изгоних свойта ненаситност
за да пълня дробовете ти най-сетне
достатъчно добре.

прости ми,
погреби ме
на дъното на нашето море.
това - едва когато
почувствам, че
никой
няма
да усети, когато
малкото момиченце умре.