новото ми утре за безкрайно много време

киселата миризма
на моето до утре болно тяло
те откъсва
на хиляди дихания от мен.

остава ми пред блясъка на техните очи
да се отпускам за да хапе острото съмнение.

защо ръцете ми
отказват
да отпуснат шибаното жило
на невярването, в простото това че
заслужавам от топлото да имам?