25.07

.
когато въздухът е
гъста топла плазма.
едвам пробивам път през нея.
тогава само лудите
и болните,
интоксикираните,
грозните
са вън и
гледат се с мене.
киселото ми прогаря вените
и няма мъничко дори
фалшива еуфория.

виновно недостигната.


напразно.


не умирам.
.