Friday 17 July 2009

}

оправдай съществуването си!
някак...
колко дни в редица
подложи на перфорация?
дупчиш билет за спокойствие
от погрешна страна
и се молиш
отново
утре да не бъде така.
причина винаги има
извинение,
празнота.
Posted by at

2 comments:

Anonymous said...

Ужасно е да не можеш са скъсаш през кръста въжето, което сдвоява твоята и по-скъпата душа, когато на отсрещния край отдавна няма никой. Тъпо е да си изкрещиш гнева срещу неразбираща думите ти стена. Тъжно е да продължаваш да си окачаш любовта на врата, когато другия я ползва за бесило. Знам, че ти не можеш да си тръгнещ сама...и аз така...подарих си пустота.

22 July 2009 at 15:53
Anonymous said...

az otnovo i otnovo iskam da napisha .. dve tochki ..

29 July 2009 at 22:30

Post a Comment

Subscribe to: Post Comments (Atom)