въображаеми приятели
и нескончаеми разговори
само с тях
с тях
и дълги писма
проповеди
пазя истории
някой очакват да се направи че чува
за да изтлея и в идващите дни
а дотогава -
влакове, тетрадки, думи, самота
в пътуване - утроба на ноща

falos

edit:

очите си с песъчинки да напълня излязох
всекиму да бъде ясно защо изхвърлят лепкава слуз
в ниското между блокове вятъра не е страшен
за вас плачат разбрах
на мен ми хвърлят прах
пясък (попива водата във него добре)
прах от загиналите ви умове
власинки от несъществували мечти
ха, започнаха и тук да плачат
гъсти черни капки
нарядко
хвани, употреби ме
култивирана стихийо
и дума без да кажеш
убий във името на твоя тайна цел
изневиделица

domina sofia

дишам

плача

от каверните си тайничко кървя

бягам

хуля те, дори

и все ме връщаш

опитвам се да се изгубя в твоите тълпи

и така да спра да съществувам

опитвам кът за мъничко покой да съзра във тялото ти

а как го криеш ти

мразя те

обичам те

обаче можеш без мен, нали?

and cried and cried and cried and cried...

животните изпаднали в паника са противни. същото е и с хората. обаче хората си имат цели два вида паника, грубо казано. една изящно-мускулеста антилопа изпада в ужас, преселедвана от някой хищник. физическа заплаха. а бедния човешки индивид има предоставената възможност да изглежда по онзи крайно неприятен начин поради ментална (параноична) паника и отново тази предхождаща физическото му изличаване. гадно. за това си имаме обоняние тънко, с чиято помощ усещаме тези с умствено (донякъде и от социума) предизвиканата у себе си гнус, и бягаме. някоя и друга дума - може, но повече не. обезверяването може би е заразно. нека се обградим с, на повърхността поне, "доволни", движещи се по пътечката си човечета. по-лесно е, определено. пък и в името на естетиката... обаче това не предполага ли зараждането на една порочност на повторението, ако затънеш в твърде гъсто блато? завинаги оставаш там и най-много да получиш някой фекалия свише?