последна
едиснтвена
цигара
в леглото
с идеи
за смърт
студеният вятър
не свързва
с човека
отвъд
но моля се тайно
да си избягал
далече
без път

обичам
с всяко мускулно влакно
тебе

захар синя
парацетамол, хинин
се точат в трудното
провлачване на дните

тъга на
тежки концентрични кръгове
през мокра вечер
в стрелбище


по-сами ли се създаваме
в търкане на ръбове
на счупени съдби?



*


тихичко,
сред сълзи дребни от небето
спускам две преки надолу
скривам се
у тебе
свито е сърцето
и е топло
и е хубаво
макар и в сиво
в страшна болка

25.06

25.07

.
когато въздухът е
гъста топла плазма.
едвам пробивам път през нея.
тогава само лудите
и болните,
интоксикираните,
грозните
са вън и
гледат се с мене.
киселото ми прогаря вените
и няма мъничко дори
фалшива еуфория.

виновно недостигната.


напразно.


не умирам.
.

}

оправдай съществуването си!

някак...

колко дни в редица

подложи на перфорация?

дупчиш билет за спокойствие

от погрешна страна

и се молиш

отново

утре да не бъде така.

причина винаги има

извинение,

празнота.

basic needs
on rusty city streets -
moments stolen
even though they're filled with pain.
always begging
while synthesis of yr angry spit
is happening so helplessly
unwanted.

intestines well wrapped.

are you hidden
/from the inside/
on the daily route,
among small-minded
lack of beauty,
in the name of
simply getting on
the other side thats numb?

decline
all possibilities of
naming some deliverance
in
future.

решение

не те разбирам.
стоя с решение в ръката
и от подлата му миризма
издига се миазма.

*гади ми се.
не е сладко.*

не те разбирам.
стоя с решение в ръката.
студена пот
и болка в душата.

*лошо ми е.
твърде малко.*

аз те разбирам!
стоя с решение в ръката.
прощавай ме, ще бягам
без да мисля колко е надолу.

15.05

из тефтерчето на зимното палто

1/конец не ми остана
за да съшивам,
миг след миг,
обърканост в безцелност.


2/замислиш ли се -
мъртъв си отдавна вече.
обърнеш ли се -
няма смисъл, тъжни човече.


3/къде са ми дните с ясни очи?
къса стръвно от мен
всяка
минута.
кога ролите си сменихме?


4/ако денят
е ново
раждане на
старите неща -
отказвам!


5/човекът
преследва ме вече
в мокра пресечка.

на б.

склонил глава
(в индуцираното празно вцепенение)
над тетрадка, химикалка.
има ли какво да се роди от теб?
трите думи
на убийствено желание,
на сакрален вик на болна плът...?
или изтъркали са се болезнено,
окаляни
с ожулено и кръв
по пътя.
зарежи и продължавай.
празна страница
единствено
възможно е
да отразиш
в кривото си огледало-неразплакани очи.

07.06.09

след години
срещнах сладкото спасение
в преследването твое
за случване на дните.

гласът ти,
вътре в съня ми,
преобръща болката
в стомаха...

...и повръщам
за последно.

'

пътуване без помръдване,
грешните избори
и после :
твърде
късно
е
да спреш.
а всъщност :
начин няма
но грозното е руслото дълбоко,
което води
не към смърт,
а вечно самонаблюдение
чрез късове разлагаща се плът.

06.05.

последно

последно
пак последно
завинаги последно

и като за последно
вслушвам се във вика на
стреснатите си неврони
тази последна нощ

а днес подменям се
и всичко става устрем
с неудържима воля

все напред

последно

преследваната цел
на бавно и самотно избавление
е много воля в
посока грешна

08.05

ден след ден
дъждовни срещи
уговорени

момче
продава смърт
и ми се извинява