малък и неизграден

и вече
признавам
или на глас унизявам
всяка безцветна минута
не се примирявам
банката до леглото
да пуска все грам ужас на час, на минута
от лъжичка до капка
аз искам
да, искам
от свойта отплата добро
полагаемо
норма
с шаблонните обич и уважение
да се удавя в моралното облекчение
и за свиждане да чакат
сутрин
чифт очи уморени

болка вътре
се сплъстява
пустота, съмнение

нещо чисто, малко и красиво
липсва
прекалено

в ъгъл, гръб обърнал
място за надежда просто
няма

нетърпимост

имунната система
на ума
се бори с
бремето на тялото

"господи. не вярвам в теб."
и липсва силно онова
гише надежда
на дребно, срещу монети

в квадрат с неудържим егоистичен порив
да убивам
себе си като омраза
въплъщение посредствена
мътилка- глупост и вреда

new day

mornin' waikin'
to that gasping sore cry
"get up, slime! start breathin'!
i need you every day
exhausted, sensation less and grievin' "

than
inevitable :
stare into my own eyes - sorrow
for all i hoped was
there to be no more hardship of tomorrow

псевдо ***** проблясък

кръстопът
наляво - болка, надясно - скръб
напреде е смърт



.

~

безшумно, безшумно
квадратите светли шепнат отсреща
нещо, което е тайна

безутешно, тихо
трепти и полепва
вина

мълчание
тишина

болно, болно
искрящото бяло на дните
чертае нещо, което е тайна

нашата липса на път

по случай "новото начало" - ретроспекция

искам[...], но не мога

да избухна
да ти кажа
да докосна пак света
сиво
ме поглъща
влажни, без цявт и движение
дните, времето - нестихваща затвореност в порочност крива
идват с болката
влача, плача
желания
които не трябва да си позволявам (не искам)
без пориви (искам)
и детето голямо
в леглото-утроба
на глас му четат керуак
кога ли ще бъда?

септември, 2008

ограбени откъм думи

"п"

затворих се със теб, проблем
на чашка да се изясним
като мъже
всред четири стени-пазачи
неми

година мина
омръзна ни да сме любезни (нищо не ще скрием вече)
късаме без свян
един от друг,
проблем

силен си
за гърлото държиш
заемаш цялото пространство на света
май, май ще победиш
побързай!

само остави ми време
да напълня дробовете
с несъществуващата въобразена
извън теб - материална
хубост на паважа

няма, няма

липсата на думи
липсата помита


не останало какво да нарисуват
няма думи

няма думи
не мога да съм вечно празен

налага се да се изтрия

кратки три

дълга лъжица вече имам
в стаята да разбъркаме,
ела
мълчанието ми с твоите думи

празната си обич изливам
беззвучно
в кладенец неразбираем
по тъмно
ала дъното не връща звук

кладенецът не е усетил

неадекватно
навън е бурно с остра чистота
далеч, далеч
ако не е мътен блясъкът на прозрачната преграда
искам да разбия,
а всеки миг фанатично я градя

не

не, няма път нататък.
свършва тук
и ти - глупакът
пред гроб на свидни образи заплакал

не, няма път нататък.
свършва тук.
и ти - не бива да живееш
пред чужди мънички олтари

не, няма път нататък.
съвршва точно тук.
и аз - глупакът!
самотно се обърках в невъзможен блян

отново и отново

клетка
ад
в главата (ах, главата)

между ребрата
е приклещен
онзи долен страх (а той страхът...)

поредица от дневни
дребни
използувания (не съм, уви, най-желан предмет)

а нощите
са страх
повтарям - ужас (самобичуване и неизляти сълзи)