границите

границите се събират
ето ти - небитие!
облизва те вълната
толкова познато...
проблеми в капсула прозрачна
по вълните на самотността
кандилкат се напред-назад

виждам
отстрани&горе

нереално е
картините са
плод на изолирана глава
сама сама
неосъзнаваща
научила
след чашата вселенска гадост
ни повече нито по-малко
от необходимото за да живее във тъга

обръщам се
и се де-композират
те/аз

подгизнали меса
и кости
само
все още
правят
връзка
с този
свят

олеква
няма значение
никога няма да бъде красиво
и все пак
вече
не плача над това