малка приятелка

тя умира

оранжева, безмълвна

и сама,

сред другите

красиви,

разкъсана за ден

от нямането мое на душа,

лилавата уплаха

и кошмарите,

върлуващи в нощта.

 

плаша се от тебе,

искам да спася,

но честно ли ще бъде?

честно ли ще бъде,

да не гледам мене,

а тебе да следя?

 

ти знаеш,

всяка малка бледа буква,

неродена ли е,

носи кръв-разпадане

в твоя свят.

 

трябва себе си в думи

пак да облека.

                                                                                                                                                   16.08.'10

[r.i.p. 19:27h]