софия
моята
ме посреща със сълзи
връщам се
през мъглата
за да захапя плътта й
завинаги
този път
връщам се
за да заваря
пак тук
унасящи се
в моя порок
стари
човешки желания
идват от същите
болезнени очертания
връщам се
в града
изпразнен от плът
да нарисувам
пак
за своите дни път
No comments:
Post a Comment