f.u.

в изминалите зимни дни
на веч изтеклата година
аз те поведох,
в страх да те докосна,
към ново случване
с единствената твоя
истинска любима.

егоистично
с болка на гърдите
пиех
отстрани
вашата физическа наслада.
деструктивна
единствената
форма на живот, която знаеш.
умирах тихо
и не исках да забравя
на какво държа
от твойте думи, звуци
и душа.
няма как да подозира
всеки
от дните много,
изживяни тайно
с мен, преди да знаят,
че вече дишам с несъбудена отрова,
а нощем бавно губя кръв
пред картината на невъзможност
да бъдат двама
макар и поотделно
накрай света.