[[ faking suicide for applause ]]

стръвно дърпам
тънък фас прокажен
с гласа на русия ангел
загинал в тъмнокафява
отрова
сам в стаята.
трасирани вени
ме връщат във филма ми
близко-алечното лято
с bum-овете до църквата,
на нашите пейки,
нервни
с изглед към ъгъла,
от който
Те идват
с ехидна усмивка
в на колелото гумите
уж бързащи да подхвърлят
спасение
в стиснати длани
пропити с ледена пот.