стръвно дърпам
тънък фас прокажен
с гласа на русия ангел
загинал в тъмнокафява
отрова
сам в стаята.
трасирани вени
ме връщат във филма ми
близко-алечното лято
с bum-овете до църквата,
на нашите пейки,
нервни
с изглед към ъгъла,
от който
Те идват
с ехидна усмивка
в на колелото гумите
уж бързащи да подхвърлят
спасение
в стиснати длани
пропити с ледена пот.

-пред уго-

младежта си раздава
любов
на тротоара.
гледам ги празно,
дори без омраза,
защото щастие вече не гоня, само
да не бъде
толкова
противно -
супер деструктивно.
"бъдеще няма", а
носиш вина, че не го искаш...
нима съм поквара?

",

топло безрасъдство ни облива
в ден живян като последен

искаме си кика
няма да го мисля

нали контур без съдържание
отдавна се създадох

ферментирали телесни течности
в зеещите празнини на тъжни думи
това е нощ, в която
меките скривалища пробождат с празнина

съмнявам се,
че мога да рисувам нежно образи на
лесни бягства
и
забрава-красота

последна
едиснтвена
цигара
в леглото
с идеи
за смърт
студеният вятър
не свързва
с човека
отвъд
но моля се тайно
да си избягал
далече
без път

обичам
с всяко мускулно влакно
тебе

захар синя
парацетамол, хинин
се точат в трудното
провлачване на дните

тъга на
тежки концентрични кръгове
през мокра вечер
в стрелбище


по-сами ли се създаваме
в търкане на ръбове
на счупени съдби?



*


тихичко,
сред сълзи дребни от небето
спускам две преки надолу
скривам се
у тебе
свито е сърцето
и е топло
и е хубаво
макар и в сиво
в страшна болка

25.06