изпитвам садистичното желание
да ти опиша, драга
да ти обрисувам в най-голям детайл
конструкцията на невероятните машини
рушащи остатъка от оксимороничната ми същност
но, скъпа, принцеса си ти
ще ме отминеш,
ще кажеш че е непристойно
и отново ще остана без слушател
докато не те намеря
и не прокарам пръсти по шията ти
(нежна може би)
яростта, неподозираната сила, която идва с нея
и ще дойде краят на света за двама
но не преди да се опитам да узнеш
какво е то,
това което ме уби

crono klank+mytrip+gokkun+tba@ 8th ball>>07.05

day after day...
this is the day after desperate

my room has filled with
day and night
and night and day
since then...

покушение

заляха мозъчната ми кора с киселина
забавих се да я отмия
процеса на разяждане започна
деградира първом пихтиестата част на самочувствието
за беда, зная, че процеса ще спре
преди красивия момент на самозабрава
да приюти осатъка от бледо тяло
всяко зло не е за добро

без дом

ако знаех повече адреси
да стоя щях пред толкова врати
болно, мокро животинче
казват хората обичат трагедии да гледат
пък аз да си открадна малко щастие си мисля
ще се абстрахирам от това, че сигурно лъжа е
за да сънувам после как герой съм от тази мелодрама
под жълтата светлина, на кухненската маса
"забравих да платя тока, мушкатото увяхна..."
"помисли си как ще преживеем следващия ден"
а после в хладното легло, докато не се затопли
с идеята за дефинираното утре
дали ще доживея?

Денят

има един ден от седмицата, в който
ако загубя ухото си и те помоля да помогнеш да го издиря
ще ми откажеш твърдо
с друг ще си зает
навярно престъпление би било нещо да поискам в него нещо
грозен ден
мразен ден
ден неминуемо малко тъжен

неусетно може би за теб
отиваш все по-далеч
исках да повярвам в шибаните ти утопии
къде и бе изгодата в това да ги градиш?
усещам как ме топват в течния азот
и, бога ми, дано е веч за винаги
проказата пълзи по всеки край от тялото ми
защото няма вече упование
къде е моят храм в далечината?
а образът на хубава девойка
за която душата си ще дам?
къде е целта едва достижима
бляновете за успехи, слава?
човек ли си щом липсват ти тези неща?
няма и кой да попитам
всички сте далеч

ромолят по паважа
капките
хубаво е през дъжда
но не и
не и когато
не искаш да си сам

meshuggah

кръгове
кръгове
нежни бразди по езерото в двора
несъпоставими с бурите под челото
пропуснати вълнички с цвят на живака от термометъра, който така и не сучпих
грешно е да бързаме все така
пропускаме карини да подтикнат хлад в следобедния зной
съжалих
дори в плач заради тези бразди ще се хвърля
не рябваше да е тъй мимолетна срещата ни, приятели
покойници
покойници
загинала е и моята
моята искра

съновидения

отново посети съня ми само за да го обезпокоиш
(недей се възгордява)
разтърси сетивата ми с огромното си неразбиране
туй моето дали е най-бавното умиране?
просто преекспониране, но от "духа" ми нищо не остава
(пак недей се възгордява)
"хайде смело виж в огледалото,
кой трепери там, кой трепери там?"
мили стефане, нямам пистолет
с острие - твърде мелодраматично ще е

FujiFilm FinePix S5700 <333
Бъди най-добрият ми приятел от днес насетне.

истинските вечери

връщам се след глупавия ден
в убежището
порой от разни думи
приятно е
филм, игра, някаква храна
(тръгвах си тогава, но...
...сега картините ми сочат друго)
на тясното легло още слова в пълния почти мрак
топлина отредена за мен