%

тихо, тихо
трай си
надявай се...
като Бог се изправяш и ръсиш милостиня
не, новобогаташ полива с излишни пари слаби сираци
невероятна възможност за наслаждение над нежното падение
хвърли ми поне известно количество отрови
да се съспипвам постепенно пред очите ти
заради теб
заради мен
заради липсата на смисъл
нека се изправи някой по-смел и отмене диханието ми

иронично е

безцелно
безсмислено почти
без мъничките радости
без топлите моменти
без красивото у хората
без да те очаквам
без да искам станах инструмент
без да мога нищо да направя пак се подчинявам
без да мога да престана в унижение превивам се
без да мога да заплача ще остана скоро
без да мога да погледна по-прегърбената фигура
без да мога да се избавя
ще живея докато те има да ме тъпчеш

след три дни ще привърша да го пиша
ако река му че е "творбата на моя живот"
ще може ли да си отида без да си мислите, че бягам?
да не се сърдите
макар да знам, че ще е за кратко
не участвам в процеса на акцелерация
ще рече това, че телесно и душевно трябва да сте по-напред
наистина, оставих тялото си нейде там, когато бях на 12

В тези месеци гордостта и самотността са ми такива, че искам да бъда мъртъв или насъщен за целия сявт.

Тя носи в себе си най-голямата ти радост.

кръвта връз раната съсири се
да полепне повече цинизъм може вече
юда, червенобрад, разбираше иисус ти най-добре
само привидно се оказа в модерното ни евангелие
умрях
дали пък ще възкръсна
да бъда стълб ограждащ нечие съществуване?
(твойто, да, пак твойто ще искам да е
и ти пак, о, пак, не би могъл да го заслужиш)
"голяма цел. избери нещо скромничко, по силите си." - опитват се да ми подшушнат
това обаче пътят ми е , братя
ще викам до безумие
докато не паднете на колене и не умиете краката ми

Обичане или убиване е все едно.

сбогом

нелогично, неправилно, непоносимо
сбогуване
придружено с кръв обагрила
бельото
дали е някакво знамение?
може ли да е просто съвпадение?
не исках
не исках
не исках
не исках

изпитвам садистичното желание
да ти опиша, драга
да ти обрисувам в най-голям детайл
конструкцията на невероятните машини
рушащи остатъка от оксимороничната ми същност
но, скъпа, принцеса си ти
ще ме отминеш,
ще кажеш че е непристойно
и отново ще остана без слушател
докато не те намеря
и не прокарам пръсти по шията ти
(нежна може би)
яростта, неподозираната сила, която идва с нея
и ще дойде краят на света за двама
но не преди да се опитам да узнеш
какво е то,
това което ме уби

crono klank+mytrip+gokkun+tba@ 8th ball>>07.05

day after day...
this is the day after desperate

my room has filled with
day and night
and night and day
since then...

покушение

заляха мозъчната ми кора с киселина
забавих се да я отмия
процеса на разяждане започна
деградира първом пихтиестата част на самочувствието
за беда, зная, че процеса ще спре
преди красивия момент на самозабрава
да приюти осатъка от бледо тяло
всяко зло не е за добро

без дом

ако знаех повече адреси
да стоя щях пред толкова врати
болно, мокро животинче
казват хората обичат трагедии да гледат
пък аз да си открадна малко щастие си мисля
ще се абстрахирам от това, че сигурно лъжа е
за да сънувам после как герой съм от тази мелодрама
под жълтата светлина, на кухненската маса
"забравих да платя тока, мушкатото увяхна..."
"помисли си как ще преживеем следващия ден"
а после в хладното легло, докато не се затопли
с идеята за дефинираното утре
дали ще доживея?

Денят

има един ден от седмицата, в който
ако загубя ухото си и те помоля да помогнеш да го издиря
ще ми откажеш твърдо
с друг ще си зает
навярно престъпление би било нещо да поискам в него нещо
грозен ден
мразен ден
ден неминуемо малко тъжен