из тефтерчето на зимното палто

1/конец не ми остана
за да съшивам,
миг след миг,
обърканост в безцелност.


2/замислиш ли се -
мъртъв си отдавна вече.
обърнеш ли се -
няма смисъл, тъжни човече.


3/къде са ми дните с ясни очи?
къса стръвно от мен
всяка
минута.
кога ролите си сменихме?


4/ако денят
е ново
раждане на
старите неща -
отказвам!


5/човекът
преследва ме вече
в мокра пресечка.

на б.

склонил глава
(в индуцираното празно вцепенение)
над тетрадка, химикалка.
има ли какво да се роди от теб?
трите думи
на убийствено желание,
на сакрален вик на болна плът...?
или изтъркали са се болезнено,
окаляни
с ожулено и кръв
по пътя.
зарежи и продължавай.
празна страница
единствено
възможно е
да отразиш
в кривото си огледало-неразплакани очи.

07.06.09

след години
срещнах сладкото спасение
в преследването твое
за случване на дните.

гласът ти,
вътре в съня ми,
преобръща болката
в стомаха...

...и повръщам
за последно.

'

пътуване без помръдване,
грешните избори
и после :
твърде
късно
е
да спреш.
а всъщност :
начин няма
но грозното е руслото дълбоко,
което води
не към смърт,
а вечно самонаблюдение
чрез късове разлагаща се плът.

06.05.

последно

последно
пак последно
завинаги последно

и като за последно
вслушвам се във вика на
стреснатите си неврони
тази последна нощ

а днес подменям се
и всичко става устрем
с неудържима воля

все напред

последно

преследваната цел
на бавно и самотно избавление
е много воля в
посока грешна

08.05

ден след ден
дъждовни срещи
уговорени

момче
продава смърт
и ми се извинява

влага

отпускам своите сълзи
на разходка
само в дъждовни дни

за да ги търся и събирам после
с лопатка

и да опитам да запълня
безбройните безсмислено изпразнени пространства
зад угасналите си очи

]

крясък на раздиращи се тъкани
без звук

къде ти вик
в пространство на злобен вакум?

не може нищо да излезе
олекването е химера
залостен в тялото си
дъх не мога да поема

заблуда след заблуда
очакват зад една врата
заплашват ме и хулят
никога не ще успея да заспя

през март душата

душевно мръсни
избутваме дните,
удавени в много ирония.

не огън и жупел,
а пепел.
небето ридае
под посърнало слънце.
познатите улици -
негостоприемни.

това не съм аз!
не мога да бъда.
не искам...

без място за колебание.
утре -
отново голяма чаша от същото.

безкрайно
несекващо
е желанието за с****

18.03.

завръщане го няма

с крачките припряно
пътят е надолу
влажна улица блести
но

"тука съм за малко
със транзитна виза..."

гледам жадно в зениците
на вашите прозорци
за да си открадна
спомени от детство
пластмасово камионче
металните колички
и колективна радост

нафталин

и първа страшна слабост
с умилни фигури на
цветна в единствената гама старост

"а времето изтече
оттаък границата
гледам вече."

влажна улица блести
но
с крачките припряно
пътят е надолу

неврастения

тъврде подходящ
денят е да
закрия
гротескното си представление

от колко време
не
успявам
да избия кризата
на смъртно неудовлетворение?

сумрак
е перманентно спуснат
от момчетата
зад прашното стъкло
на незибежното забвение

срещу колко
от шумящите хартии мои
ще предложиш
душата си да занимая
с алтернатива свежа на поддържащият
луминал?


а.

5 a.m. <=> всеобхващащо

няма утрини
и няма нощи
дни не се разпукват

сиво
от тубата направо е
върху платното

развиделяване

зад челото
витае уморено
'докосни ме, избавление.'

*

празното ще си остане
празно.
-
дупка.
край.
-
сам.
-

$

надежди изкривени
истина не ще да са,
но упорито даде си да паднеш в полет
(с изстискани предчувствия в картини цветни)

мечти
не ми продавай
отравят тъкани
и пускат хищно
нищо
в битие

очи
недей отправя
в посоката
на сянката ми неиземнна
тя пак гори
от тежестта на намерение

25.02.2009