пазарът

сещаш ли се за онова чувство
след като изпиеш лексотаните
и празен влачиш се из града?

това са
умората и страха

под ръка
(сплели се в спойка чрез изначалната ефирно-натраплива сива тъга)

малко човече
но по никакъв начин с много големи мечти (!)
бе спуснато
в света на момчетата
да се бори със сетни сили дори
дори да се дави в безсмислие
и даже да вижда на сън
че страшното спотайва се
именно
в света на момчетата
които само отвън
са толкова силни, колкото научено бе
малко човече

нощта
със светлините по крановете
разпръсква тъжни песни
за тебе
твоето незначително
минало-бъдеще

и майките оказват се

все пак

пророчици

дори когато казват

'сам ти ще си умреш'