аз имам минало
атрофирали парчета душа

имам минало
белези светят в нощта

спускам клепачи
взимам си дъх 
поемам по пътя 
сам ще вървя 

режа парчета от себе си
отхвърлям си спомена
запращам го в мрак

спускам клепачи 
взимам си дъх 
поемам по пътя 
сам дали ще вървя?    

сбогом, изпийте сълзите ми
пресъхвам точно сега

впускам се в поход
нов свят да градя

разпадане

ще се случи

късчета остри ще захвърчат

ще раздират

сетива ще кървят

но

не

не съм огледало

мътно е

кална локва

от страхове

се бунтува

усилено ври

ще стана на прах

и нека от тая помия

покълне

поне

зрънце

зрънце

надежда

поне...