аз

накрай града - стълб
забравено накъсан 7 годишен некролог
здравей, аз съм

стоиш на ъгъла

циничен

захапал мръсен фас

опиваш се от подозрения

гледаш на кръв

в мутрата му

мътния живот

прокисваш от

съмнения

и гняв

най-всепоглъщащият

поглед

изтъкан от

страх

напоен до пръсване

си позволяваш

да надникнеш

от другата страна

на фабрикуване на смисъл

и илюзорна светлина

прашинки

разпръснати

далеч една от друга

във вселената

алчен не бъди, глупако

устремът -

пресметнат

прецизно отброен

политаш за секунда

за да продължиш

завинаги пълзежа си

сломен