нощем изгрява

нова вселена

в която раните се разпукват

гнойта се разлива

умива

убива

страха пред света

за краткия миг

преди розовопръстата еос

да впрегне

дъха ни

в борба с града 

демоните
които сам аз
създадох
се връщат за мен

в този ден
който опитвах се
светъл
кристален
смирен

прииждат техните орди
с товар от разпадане
кристалчета захар
сломени
пред пламъка син

полагам везните
прозирно
на хоризонта
да спуснат присъда
за горчивината на зверските чарове

чисто

исках

да е

просто

исках

си рисувах

няма го сред

разлюлелите се

голи клони

и напъпили листа

няма го

дефинитивното

красиво

зад всеки дъх

наднича

друга истина

скрита в мъгла

бих се потопил

в дъжда

ако знаех

че стискам

нечие късче в ръка

изригване

мамо, подай скалпела

няма кой

да изпълни тази рецепта

без да трябва

да жертвам

няколко крайника

киселинният дъжд

ми облиза обвивката

за да пребъде

вечният танц

гърч

вечното пръсване

бум

разплисквам

частиците

по всяка повърхност

забивам шрапнелите

по полетата на плътта

в гънките на ума

из очите ти

всичко

се срива

умира

сега

позволиш ли

покълване на идеята

за смирената красота