Thursday, 20 November 2008

не

не, няма път нататък.
свършва тук
и ти - глупакът
пред гроб на свидни образи заплакал

не, няма път нататък.
свършва тук.
и ти - не бива да живееш
пред чужди мънички олтари

не, няма път нататък.
съвршва точно тук.
и аз - глупакът!
самотно се обърках в невъзможен блян

Thursday, 13 November 2008

отново и отново

клетка
ад
в главата (ах, главата)

между ребрата
е приклещен
онзи долен страх (а той страхът...)

поредица от дневни
дребни
използувания (не съм, уви, най-желан предмет)

а нощите
са страх
повтарям - ужас (самобичуване и неизляти сълзи)