my friend, blood shaking my heart

*след микроинсулт*

светът ме повръща

обилно и с жлъчка

без воля, очи и коса

38

числото

отново дете ме създаде

(дали)

не съм голяма

защо се боря с тези неща

така...

...сама?

тежки неистини

метални отровни капки

обрулват ме

дай ми утеха!?

да се раждаш в нищото

да живееш за празнотата

да молиш през хрипове за скорошен шибан светкавичен край

„утре си тръгвам. напускам. в мъглата ще видиш да се стопявам.”

но нямаше накъде

заканата празна е без възможност за инцидент

дави се нощем с едните му думи останали

телесните течности се оттеглят

и те

тресе се, трепери, негласно пищи

не достига

„в 8 си хващам автобуса. отплавам.”

оттекват през разтърсващия дистер - ускоряващ тролейбус (звуците)

- в главата ми -

съм мъничък зародиш върху сиво, резониращо и топло огледало

&

и помен няма от гъстия кехлибар топъл (чер)
и мед с чай
и топло друго нещо
и нещо наше
и нещо мое
и протяжно се разлива
и да тръпнеш кара те
и да плачеш
и от сладост да се задушаваш
и красиво
и малко
и морно-вечерно
и между четири стени незатвор
и топла мека утроба, поглъщаща всяка тъга
и аз да се пълня с бистра, наивна, искряща възхита

няма няма няма

п.п. Да се подправи обезателно с
One Man Nation- May the devil's horns ring on.....