Wednesday 28 September 2016

тррреморрр

слънцето заема всичко
хищно
място няма
раздува се същински труп във жега
не може да се пръсне
расте и загноява
за бели червеи – хранителна среда
тремор
тремор
ТРЕМОР
слънцето отвътре
зло
не дава мира
всичко изкривява
течен ужас на лъчи излива

слънце -страх

далеч - презряната спасителка смъртта

Tuesday 14 June 2016

забрави
режи, режи
забрави
изрежи
всичко излишно режи
пусни омраза в съдовете да закипи
ако ще да изгориш
забрави

Wednesday 2 December 2015

страдам от пълна липса на претенции
май мама и тате
неволно
са ме научили така
късат от плътта им
остъргват мозъчна кора
до гладкостта на огледало

пълна липса на претенции
затова тихо гния нейде там
в тъмнината на пространството отзад
вместо да дишам и ходя
просто ме е страх
не се мисля за велик колкото теб
и това ме обезценява

смачках черепа на един щурец
прокървих
и си паля цигара
падам на теракота

и вече не искам да стана 

Saturday 24 October 2015

носоглътката

понякога когато сълзите
дълбаят
във бузите ми
леглата на неуморни реки
по носоглътката се надига познатия вкус
оня вкус, знаеш го
постигнат след осъществяване
на
а и б
лек завой
на цената на
първото, второто
всичко останало
знаеш го
оня противно-сладкия вкус
за който мислех че
капчица щастие е
(глупости, мислех, не, нямах друго пред себе си)
в най-концентриран вариант
понякога се усещам
отдавна потънали в океана реалности
засмивам се
оня вкус, знаеш го
сладък, горещ, противен
е просто трагедия
необхдоимата всекиму доза нещастие
за да бъде
някога
в едно премигване време

малко
щастлив 

Tuesday 15 September 2015

1, 2, 3 и така нататък
на 25 съм вече мъртъв
на 15ти септември
незабележимо привидение
вече не се возим на 74
а сме същите
болни от същото
плюс още малко
по-горчив вкус
7цата не кара аптека да трепери
basic-ът е нещо друго
животът не е така симплифициран
винаги съм знаел че истината е проста
истина няма
никога не ходя в дружба, люлин
не ходя в модерно предградие
заобикалям зоната
не ходя на училище
други поемат щафетата, някъде другаде
ей, трошете си главите качествено
вените ми са нееластични магистрали
подмених кръвта с оцет, за да не боли
и не боли
обаче пари
не чувствам
така се живее 100 години
кой иска да живее 100 години, пита дядото
който не е успял да умре, отговарям
друго не остава
естественият подбор спира да си казва думата
обречените прескачат небитието
ще пребъдат
заедно трием една изхабена цивлизация
умората остава
на 25 съм вече мъртъв

1, 2, 3 и така нататък 

Wednesday 1 April 2015

мозъкът е пълен с дефицити
когато слънцето не идва
покрий ме с пролетни цветя
и събуди ме
когато светлината
вече е константа

с илюзия за смисъл

Saturday 7 March 2015

от онези дни
когато
погнусата е полепнала по всяка повърхност
тежи на плещите ми
междупрешленни хрущялни дискове пищят
от притискането на грозния свят
изгърбвам се
ставам още по-грозен
блъскам се в хората
само подавам цигара на просяка
и мразя
о, колко силно мразя
ще ми се
да имаше омразата оная необуздана енергия
която да ме дърпа напред

която да сее разруха
която да носи атавистичния смисъл на силата
но аз мразя
о, колко силно мразя
преди всичко
себе
си
(не мога да се отуча, повръщам)

Wednesday 17 December 2014

всеки ден – убийство
безкръвно
без звук
убийство вътре в мен
странно е
когато умират живи хора
но така ме научиха
аз ги слушах и станах „твърде добър“
изкусно се усмихвам
преглъщам буци
хранопровода ми се къпе в кръв
на всеки ъгъл – тахикардия
убивам живо човешко същество
би трябвало вече да мога да поема дъх, но...
зад всеки ъгъл – разпадам се
нищо няма да се промени
дори когато умъртвени са всички
остава истината -
никога не става по-добре
и кой
кога, къде

обещавал е да става по-добре въобще?

Tuesday 18 November 2014

искам повече
залужавам повече 
всички предварително превърнали се във сенки
заслужават повече 
те се задушават във фугите между плочките 
тъпчат ги 
тъпчат се сами от нямане какво да правят 
те искат да порастнат 
буйно да всмучат сковете на "истинския живот" 
да счупят формата 
искам да си подадем ръка 
протягам се...
никога няма да се достигнем 
никой
не докосва 
никого 
никога никога никога 
удуши тая кучка емпатията 
хидра с девет хищни глави
удуши я няма място в нашия свят
и няма "истински живот" 
дефинициите дебнат
в гръб да ни съсекат
сами сме ги викнали за кайшаку
всички предварително превърнали се във сенки
са прави 
те заслужават повече
но няма кой да им го даде
не искам повече 
нищо 
няма значение какво заслужавам

Friday 31 October 2014

малък войник е на поста си
малък войник, забравен на поста си
под силния напор на вятъра
изчезват сълзите му
това не ги прави по-малко истински
малък войник
той самотен е
другите тръгнаха
другите продължават своя вървеж
малък войник
носи цялата отговорност
той трябва да се спаси
да спасява
той пише само писма неизпратени
това много боли
той, точно той,
който не искаше да влиза в тази борба
мило малко войниче, ти не успя
и сега трябва да правиш
хиляда и сто
различни неща
от онези
онези
дето спират сърцето
дето те оставят без дъх
ей, малко войниче
нали знаеш
че си поел отговорност
пред ТЯХ
всички
тях
и длъжен си значи
сам-самичък
да стигнеш върха
да грабнеш победата
да легнеш в пръстта

Monday 6 October 2014

а какво знаеш ти за болката, момче?


Sunday 13 July 2014

радиото когато няма никого в къщата
напомня колко си сам
въпреки другите
въпреки вярта 
въпреки 
мен

радиото в нощта
е спомен за най-гъстата тъмнина
спомен за меко непоколебимо пропадане 
в ужаса 

радиото и гласовете му
носят тремора
тремора под цялата тежест 
непосилната болка в света


радиото е по-топло на празен канал


Saturday 31 May 2014

екизсетнциалните кризи
за мен са
досадна муха
която отпъждам
те са
вълнен пуловер
а аз съм
молец
който край тях гравитира

до последен дъх
или друго
каквото очаква отвъд