на м.

чакай, чакай, да ти кажа,
мисля, че ще разбереш...
сутрин пуква,
ти въртиш се в собствен сос
[страх&пот]
не удържаш вече
към спасителния кит
посягаш
знаеш, че
поредица заучени движения
застрелват те във миг,
туширащи
непоносимостта на битието

палиш си цигара
и отпускаш се назад
***
влизат
в стаята ти
следобяд
и както си захвърлил
кулпа на земята
мъничко
по-рано
ти на него
вече
ледено висиш

няма дни
и няма нощи
навиците стари не умират
недружелюбните стени
на мозъчната ни кора
без шум
от викове преливат

първия трамвай
във пет и пет
по-малко сам
не ме накара
да не се събудя

липсващ
съм
и нямам
мотивация

най-много
плаши ме
че още
твърде много
предстои
да се роди

да се пречука
или да отровя
в незнанието свое
да слагам си усмивка

празнота
е презипълнена
със напрежение :
моля, моля те
лиши
вселената
от вечната идея 'утре'

малка е софия
или ние сме
мръсните
канални плъхове
извиращи
от всяка дупка
в бетона

планираната
крачка
и случайността
на кривата
ти дават резултат
среща в нереалност
прегръдката
и неуместен разговор
сред хора

може би
порастваш
сърдечния ти мускул
вече не
се пръска

просто палиш си цигара
криво се усмихваш
и запазваш курс
по пътя труден
и недефиниран

искам 
да съм потна курва
която разтваря 
краката си 
да пусне
звяра 
в недрата си 

всяко
шибано животно
е добре дошло
да ме ожули
да прокървя 
да ме натъпче 
да създаде 
посиненото небитие 

искам 
да се порежа 
да вкарам звяра 
между бедрата си 

изстискай 
кика си 
в мене
когато ще стана 
празната чаша 
в мивката 
с нов 
под-живот 
отгелждан със месеци 

ще конвулсирам
без съдържание 
лепкава
нищета 

защото не съм

нито мъж

нито жена

тръпчиви
едри късове
дезориентирани вчерашни дни
завладяват
гротескно разтеглено днес

флешбеци
без
следа от
пусков механизъм
събуждат те с
вълната
в главата
в проклетата утрин
почти
залива
онзи вкус
езика и...
...още
малко
сякаш
до ултимативното
затваряне във себе си

обаче
всичкото
объркване
струи от
счупената стока
гледаща
в зениците
от огледалото

не повече
и не по-малко
капризните
къси съединения
проблясващи
уж
толкова невинно
в лимбичната система

това
е просто
убийствен
оувърлод
на информация

01

нямат
мирис и цвят
вълненията
им

ти
страдаш
от липса
на съдържанието
им

или пък твърде много
червени цветя
в душата
са в дъното
на причината

отдалечен
заключваш
зад себе си
за кратко
порязване
което плъзга
допиране
до света
очите им
устните

влизаш
за малко
целуват те
пеперудите
на ноща
объркали се
по мъката ти
в неоновата й
светлина

слизането
и свиванто
навътре
са сълзи
които болят

врабче

по-лесно е
да, толкова
по-лесно

че чак
се стряскам

не ми е
вече
тайна

завинаги дете

поисках
да остана
след
вечно
преждевременно
съзряване

по-лесно е
да, толкова
по-лесно

тежките
желания-предричания
за красив
живот
да са
абстракция

завинаги

ме скрий
у теб
дълбоко
да ме
пазиш
от мене си
и от света

тъмно 
ми е 
гол
и липсващ
сам
сега

дишали сме
въздуха
убивали
телата си
спасявали
останки
сред мъглата
съешавали
кръвта си

мозъчната ми кора
просветва с
множество
сигнали
че обичаме се
&
тръпки
плъзват
като телефонни жици
кратко
спиране
забравил съм да дишам

и после се
оказва
че сънувам
само
близостта
открадната

вече
няма
капка
реципрочност

всеки
сам
затворен
в стъкленото топче

несъбуждане

първата цигара

на балкона

в сняг

до необлечените глезени - 

в миг 

си пожелава

цялото ми

невротично същество 

да падне

бездиханно 

точно тук

усещаш как

се дематериализирам

с минимален звук

в асансьора

запалката прищраква - 

езикът иска

да се устреми 

да го погали 

и почувства

отново 

толкова 

интимно

почти 

единствено достатъчен 

и свой

e612869

празна-пълна
главата е
моят ад

рисувам
така неумело
живот

страшни сте
знаеш ли
с желания
и намерения
преливащи
и не, разбирам ви
не, не
успявам

някога
беше
така просто

малко
с болка и
терзания
същите
отдалеч
вкусени
потопени
в топла плазма

вина

и страх
пред майка ти
пред утрото
просто
бях отстрани
в бягството
просто
обичах
и плачех

и просто
ставах на капсула
бледа
пред теб
след
кръвта и целувката
заглаждах чаршафите
на ума си
за да се
шмугна
на топло

точно
сега

живот

тя каза :

'живтотът не е

по-хубав

без тези лайна.

той е просто различен.'

не искам

това

ебете се

с всички тези

неща

не искам

да марширувам

по улици

с конкретната цел

не искам

работа, семейство

и ден след ден

борба

с черното

в мен

стая

четири татами

равна черта

на емоции

тежки

бас линии

по невроните

насаме

с всепоглъща

топлина

от вселенската

доброта

рисувам я

неумело

и затварям

с линия

себе си

завинаги

там

в закъснялата есен
за малко избягвам
от вечния студ

в бомбетата
вятъра блъска
късове
син-бял найлон
[мартенса си го купих
като 'е'дно малко и голямото, срещата - пак там']

и няма как
аз се сещам
за факлутета
припрян
и неловките срещи
на журналист
с носовете сърбящи
и неизмитата кръв
едно сладоледче
за двама
поставените
в страни от света

никак не е лошо
полвинката
риво
топлината
и си забравяш
главата

не ни е
срам
ни най-малко
сънародници дарги
в съучастие сме
за цялата врява
'изгубено поколение'
изпуснали времето
на всеки ъгъл
с различно лице