kr

отрони
разни редове
от ароматна сладост
само за мен.
а бяхме много тъжни,
толкоз тъжни.
в студената си стая
не успяваме да съберем
твърде много страхове.
натрошеният прах от графит
облизва всичко
и трябва да се пазим
да се стремим
да пазим
блясък
на отминали детски сълзи.
чисто :
сиво,
бягам,
пея.
помогни.

04. октомври 2009

малки ръце
някога -
меки
и леки
нежни
и бели
прощаващи
и непожелавани

детски ръце
утре -
втвърдени
и излинели
ранени
и сини
насочващи
към липса на път

подутини
обозначават
всяка
мъничка вина
напълнила каверна с гной
в непохватна нежност
измечтана в страх
родена в конвулсии
безпомощност

желание за закрила
свиване
сливане
андрогини
студ в топлина
се удавя
завинаги
престъпление

обич нима е това?

ново

внезапно ме поваля
като парен чук
празното на моите усилия
на още топло
вънка
с тежест в костеливият ми скут
няма нужда от старание
небето все тъй ще тежи
и сутрин (тя започва с интервенция)
и вечер (тя се дави в спазми)
и несъществуващата крива на усмихнатата ти уста
няма ме като рисунка
в сънища, мечти
не заслужавам болка,
рана
или пък за мен да прокървиш
горчиво и цинизъм
се раждат в синини,
които не усещам
когато си мълчим

стръвно дърпам
тънък фас прокажен
с гласа на русия ангел
загинал в тъмнокафява
отрова
сам в стаята.
трасирани вени
ме връщат във филма ми
близко-алечното лято
с bum-овете до църквата,
на нашите пейки,
нервни
с изглед към ъгъла,
от който
Те идват
с ехидна усмивка
в на колелото гумите
уж бързащи да подхвърлят
спасение
в стиснати длани
пропити с ледена пот.

-пред уго-

младежта си раздава
любов
на тротоара.
гледам ги празно,
дори без омраза,
защото щастие вече не гоня, само
да не бъде
толкова
противно -
супер деструктивно.
"бъдеще няма", а
носиш вина, че не го искаш...
нима съм поквара?

",

топло безрасъдство ни облива
в ден живян като последен

искаме си кика
няма да го мисля

нали контур без съдържание
отдавна се създадох

ферментирали телесни течности
в зеещите празнини на тъжни думи
това е нощ, в която
меките скривалища пробождат с празнина

съмнявам се,
че мога да рисувам нежно образи на
лесни бягства
и
забрава-красота

последна
едиснтвена
цигара
в леглото
с идеи
за смърт
студеният вятър
не свързва
с човека
отвъд
но моля се тайно
да си избягал
далече
без път

обичам
с всяко мускулно влакно
тебе

захар синя
парацетамол, хинин
се точат в трудното
провлачване на дните

тъга на
тежки концентрични кръгове
през мокра вечер
в стрелбище


по-сами ли се създаваме
в търкане на ръбове
на счупени съдби?



*


тихичко,
сред сълзи дребни от небето
спускам две преки надолу
скривам се
у тебе
свито е сърцето
и е топло
и е хубаво
макар и в сиво
в страшна болка

25.06

25.07

.
когато въздухът е
гъста топла плазма.
едвам пробивам път през нея.
тогава само лудите
и болните,
интоксикираните,
грозните
са вън и
гледат се с мене.
киселото ми прогаря вените
и няма мъничко дори
фалшива еуфория.

виновно недостигната.


напразно.


не умирам.
.

}

оправдай съществуването си!

някак...

колко дни в редица

подложи на перфорация?

дупчиш билет за спокойствие

от погрешна страна

и се молиш

отново

утре да не бъде така.

причина винаги има

извинение,

празнота.

basic needs
on rusty city streets -
moments stolen
even though they're filled with pain.
always begging
while synthesis of yr angry spit
is happening so helplessly
unwanted.

intestines well wrapped.

are you hidden
/from the inside/
on the daily route,
among small-minded
lack of beauty,
in the name of
simply getting on
the other side thats numb?

decline
all possibilities of
naming some deliverance
in
future.

решение

не те разбирам.
стоя с решение в ръката
и от подлата му миризма
издига се миазма.

*гади ми се.
не е сладко.*

не те разбирам.
стоя с решение в ръката.
студена пот
и болка в душата.

*лошо ми е.
твърде малко.*

аз те разбирам!
стоя с решение в ръката.
прощавай ме, ще бягам
без да мисля колко е надолу.

15.05